Европейската комисия публикува Доклад за България за 2018 г., включващ задълбочен преглед на темата за предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.
Благоприятното икономическо положение на България би могло да улесни провеждането на структурните реформи. Силният икономически растеж и стабилната фискална позиция представляват възможност за структурни реформи, които биха могли да ускорят догонването останалата част на Европейския съюз и да намалят трайно високите нива на бедност и неравенство. Цикличният подем на икономиката спомогна за стабилно възстановяване на пазара на труда, но трайният недостиг на умения и несъответствията между тяхното търсене и предлагане налага структурни мерки.
България е изправена пред предизвикателства по отношение на редица елементи от Набора от социални показатели, определен в подкрепа на Европейския стълб на социалните права. Въпреки че силният икономически растеж се изрази в по-добри резултати по отношение на заетостта, равнищата на бедност и неравенството в доходите продължават да са много високи, а активните политики по заетостта не са достатъчно развити.
Образователната система не осигурява напълно на учащите се необходимите им умения, а достъпът до качествено образование остава неравностоен. Наскоро приетите мерки имат за цел да модернизират образователната система, но продължават да са налице предизвикателства. Образователните резултати са слаби и са повлияни в голяма степен от социално-икономическия статус. Високият дял на преждевременно напускащите училище и високите такси за записване на деца в детска градина допринасят за неравностоен старт в образованието. Интегрирането на ромите продължава да бъде голямо предизвикателство. Беше създаден механизъм за установяване на непосещаващите училище деца, но все още са ограничени мерките за подобряване на посещаемостта и оставането в училище. Недостатъчната приложимост на професионалното образование и обучение към пазара на труда продължава да бъде предизвикателство.
Системата за социална закрила е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми. Процентът от населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, е сред най-високите в ЕС, особено сред социалните групи в неравностойно положение. Адекватността и обхватът на социалните обезщетения са слаби и няма обективен механизъм за тяхното актуализиране. Неравните възможности в областта на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване продължават да будят безпокойство. Предоставянето на социални услуги е незадоволително и тяхната интеграция с услугите в областта на пазара на труда остава непълна.
Освен това българските граждани изпитват трудности при достъпа до здравеопазване и жилищно настаняване. Достъпът до здравеопазване е ограничен от ниското равнище и неравномерното разпределение на ресурсите. Публичните разходи за здравеопазване са много малки, което води до висок процент на невъзстановени медицински разходи. Броят на лекарите е относително голям и емиграцията им е намаляла. Въпреки това, различията на областно равнище в разпределението на лекарите и малкият брой медицински сестри продължават да представляват проблем. Въпреки подобрението през последните години, броят на българите, съобщаващи за проблеми с достъпа до здравни грижи, е значително по-голям от средния за ЕС.
Пълен текст на доклада (PDF, 2 MB)
Снимка: stockvault.net
