Едва 4641 от над 750 хиляди души с увреждания, в това число и деца, могат да ползват рехабилитация и арттерапии в съществуващите 172 дневни центъра в страната. Те им осигуряват медицинска, социална и психологична помощ, за да могат тези хора да се интегрират успешно в обществото, но са крайно недостатъчни.
За да получат място в някой от центровете, първо трябва да изпратят молба до бюрата на Агенцията за социално подпомагане по настоящ адрес. След това експертите ги разпределят според нуждите им.
Дневните центрове са няколко вида- за деца, за възрастни или смесени. Те могат да се посещават от сутрин до вечер, за няколко часа или цяла седмица – от понеделник до петък. Повечето от тях са изградени по европейски оперативни програми и са с добра материална база -имат спални помещения, зали за игри, физиотерапия, кът за отдих и такъв за обучение.
Капацитетът на един дневен център е около 30 места. Причината е, че така може да се оказва по-добра грижа за хората. В тях те могат да получат медицинска помощ от специалисти като има и часове за рехабилитация и лечебна физкултура. Специалисти оказват и логопедична терапия, психотерапия и кинезитерапия. Учителите пък възпитават и обучават децата и хората с увреждания. Едно от любимите занимания пък е арттерапия, където хората се учат на работа с керамика, глина и пластилин, рисуване, апликиране, бижутерство, изработване на картички, пана, мартеници и т.н. Има и час по пасивна дейност, когато можеш да гледаш телевизия или да слушаш музика.
В часовете по трудотерапия хората с увреждания се учат на готварство, градинарство, шиене, почистване, пазаруване и други елементарни неща, които ще са им полезни в бита. Често се организират и спортни занимания и екскурзии, както и карна» вали и различни конкурси.
Персоналът в дневните центрове се назначава от кметовете. Там има различни специалисти – директор, психолог, логопед, кинезитерапевт, социален работник, възпи татели, медицинска сестра, санитари. Те трябва да извършват оценка на нуждите на хората с увреждания още при постъпването им в дневния център и да подготвят индивидуален план за грижа, съобразен със специфичните потребности на всеки. Общините обаче трудно намират качествен персонал, а заплащането често е малко над минималната заплата.
Децата посещават дневните центрове безплатно, за пълен месец. При ползване на услугата за част от месеца таксата се изчислява пропорционално на присъствените дни.
Издръжката на центровете се определя с решение на Министерския съвет. За тази година за един човек е 6780, а за следващата – 7120 лв. При седмичната грижа тя е малко по-висока – 6 980 лв. Общо държавата е отделила 31 347 460 лв.
„Моята дъщеря е на 13 г., с множество увреждания. Тя е като малко бебе, защото е с епилепсия, детска церебрална парализа, с интелектуални затруднения и зависи 100% от нас. Но тя трябва да бъде интегрирана и да води нормален живот.“ Това е личната история на Надежда – една от майките, които дежурят в лагера до парламента и за която „24 часа“ разказа. Тя е записала детето на училище, но понеже е на памперси и в инвалидна количка, нямало как да ходи. Няма персонал, който да помага на такива деца въпреки изискванията на закона да бъдат интегрирани в училищата. Сега у тях идва учителка два пъти седмично, но седи по 15 минути.
След много усилия майката успява да намери и център за допълнително подпомагане, но тъй като няма възможност за целодневно ползване на услугата, единият родител пък трябва да е непрекъснато вкъщи, защото детето не може да остане само. А за да стигне до центъра, Надежда поръчва бусче от общината. То обаче разкарва много деца и трябва да се заявява по телефона. „Направо полудявам, защото първо трябва да звънна в общината и да го резервирам, после да се обадя на всеки от трите центъра, за да кажа дали ще дойдем, след това да отида до личния лекар да ми напише протокол за лекарства, които накрая да заявя в аптеката. Живот на високи обороти, в който нямаш време за себе си, не си пълноценен, а само обгрижваш лицето с увреждания“, описва един свой ден майката. И тя не е единствената, която не е доволна от услугите в дневните центрове. На една от срещите с премиера протестиращите майки се оплакаха от качеството на услугите. А резултатът бе незабавна проверка на всички центрове в страната, която още не е приключила. Лично социалният министър Бисер Петков отиде да види как работят центровете в Пловдив, Панагюрище и село Бърдар-ски гердан.
В началото на годината пък бе публикуван видеоклип, на който се вижда как възпитателка от дом „Хризантема“ в Габрово удря децата. Прокуратурата се зае със случая, а персоналът бе освободен.
Изграждат нови с 41 млн. лв. от Европа
С около 41 млн. лв. ще бъдат построени или ремонтирани 68 центъра за грижа за възрастни хора с увреждания.
Парите ще стигнат и за нови 6 дневни центъра за лица с различни форми на деменция и техните семейства. Основна цел е да се осигури достъп до качествени социални услуги за хора с увреждания и възрастни хора.
Центровете се намират на територията на 29 общини. Това са Варна, Велики Преслав, Велико Търново, Враца, Габрово, Горна Оряховица, Димитровград. Дряново, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Малко Търново, Нови пазар, Перник, Пловдив, Русе, Свищов, Своге, Силистра, Сливен, Смолян, София, Струмяни, Тополовград, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
Парите са осигурени от оперативните програми „Региони в растеж 2014-2020″ и „Развитие на човешките ресурси 2014-2020″.
Липсата на персонал и лоша хигиена са най-честите нарушения
Липсата на персонал, недобре поддържана материална база и лоша хигиена са най-честите нарушения в дневните центрове, които срещат инспекторите от Агенцията за социално подпомагане. Преди да бъде наредена извънредната проверка от премиера Бойко Борисов, дневните центрове се проверяват тематично, планирано или по сигнал. „Най-честото нарушение, констатирано от инспекторите, е неспазване на стандартите и критериите за материална база -недобре поддържана битова и околна среда, недостатъчно работни помещения, недостатъчен контрол по спазване на санитарните и хигиенни норми“, обясниха от Агенцията за социално подпомагане. Освен това в част от тях не се спазваха стандартите и критериите за обслужващия персонал – недостатъчно на брой или липса на социални работници, рехабилитатори, психолози и логопеди. Липсва и човек, който да отговаря за спазването на стандарта за здравните грижи. Неправилно водене или липса на част от задължителната документация, свързана с предоставянето на социални услуги. Освен това в някои от центровете се вземали и по-високи такси от хората. „За констатираните пропуски и нарушения са издавани задължителни предписания с посочен срок за отстраняването им. Уведомявани са и доставчиците на социални услуги – общините“, обясниха от АСП.
Източник: в. 24 Часа
Снимка: freeimages.com
