Европейската комисия публикува Доклад за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и oценка на напредъка в структурните реформи.
Силната динамика на растежа в България и стабилността на държавните финанси предоставят възможност за преодоляване на оставащите структурни предизвикателства и за повишаване на потенциала за растеж. Бедността, социалното изключване и неравенството по отношение на доходите все още са сред най-големите в ЕС. Със застаряването на населението и увеличаващия се недостиг на квалифицирани работници, адекватното справяне с тези предизвикателства и ускоряването на икономическия растеж ще зависят във все по-голяма степен от способността на България да проведе структурни реформи. Инвестициите в повишаването на уменията, в инфраструктурата и в научните изследвания и иновации ще подкрепят производителността и ще спомогнат за това България да настигне останалата част от ЕС.
Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) (коригиран спрямо инфлацията) нарасна с около 3,2 % през 2018 г. и се очаква да се увеличи с 3,6 % през 2019 г. и 2020 г., обусловен от вътрешното търсене. Ръстът на реалните заплати ще продължи да подкрепя потребителските разходи, докато инвестициите са поощрявани във все по-голяма степен от финансирането от ЕС. Коефициентът на безработица (5,2 % за четвъртото тримесечие на 2018 г.) е под своето равнище отпреди кризата. Дълготрайната безработица намаля, а младежката безработица спадна под средното равнище за ЕС. Въпреки своите относително добри цялостни икономически резултати, България настига бавно останалата част от ЕС.
България е изправена пред предизвикателства по отношение на редица елементи от набора от социални показатели, определен в подкрепа на Европейския стълб на социалните права. В България все още се наблюдава един от най-големите дялове на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, както и високи равнища на неравенство на доходите. Социалните трансфери имат слабо въздействие върху намаляването на бедността. Системата на образованието и обучението продължава да е изправена пред големи предизвикателства, в това число осигуряването на качествено приобщаващо образование и справянето с преждевременното напускане на училище.
Системата за социална закрила е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми. Голямото неравенство в доходите и големият брой хора, изложени на риск от бедност, показват необходимостта от политики за „активно приобщаване“, чиято цел е да се даде възможност на всеки гражданин да работи и да участва пълноценно в обществото. Тези предизвикателства показват също така необходимостта от целенасочена подкрепа за уязвимите групи, както и по-добра наличност и качество на интегрираните социални и здравни услуги и жилищното настаняване. Адекватността и обхватът на минималните доходи остават ограничени и не съществува обективен механизъм за редовното им актуализиране. Влиянието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо спрямо средното за ЕС равнище. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане.
Образователната система се модернизира на всички равнища, но все още са налице значителни предизвикателства. Трайно високите равнища на преждевременно напускане на училище и слабите образователни резултати подчертават необходимостта от значителни инвестиции в образованието. Това е от особено значение за преодоляване на предизвикателствата, свързани с качеството и равните възможности в образованието и грижите в ранна детска възраст, училищното образование и професионалното образование и обучение. Въпреки продължаващите усилия висшето образование не е достатъчно съобразено с потребностите на пазара на труда. Равнището на участието в програмите за учене за възрастни е сред най-ниските в ЕС. Включването на ромите в образованието и голямото въздействие на социалноикономическия статус върху образователните резултати остават проблематични.
Много българи все още са изправени пред значителни пречки при достъпа до здравно обслужване. Публичните разходи за здравеопазване остават много ниски, като формални и неформални преки плащания от страна на пациентите покриват почти половината от разходите за здравеопазване — един от най-високите дялове в ЕС. Стратегията за дългосрочни грижи е в ход, но изпълнението на плана за действие за националната здравна стратегия е значително забавено.
Пълен текст на доклада (PDF, 3 MB)
Снимка: photl.com
