Прословутият закон, около който се въртят преговорите с протестиращите хора с увреждания, може да се изправи пред голям проблем – финансирането
Дългоочакваният закон за социалните услуги е почти единственият коз на социалния министър Бисер Петков в опитите му да постигне мир с протестиращите групи на хора с увреждания и техните близки. Проектът се пише от месеци с участието на всички заинтересовани и вчера, след втора среща при премиера, Петков за пореден път увери, че до септември ще бъде готов. Официално работен вариант на закона не е представян, в детайли го познават само в работните групи. За обществото е публикувана само твърде обща концепция за закон. Проектът се радва на широка подкрепа, но скептици, разбира се, не липсват Един от ключовите въпроси е финансирането, защото държавата смята да се отърси от част от финансовите си тежести и да ги прехвърли към общините. А това е показало, че често лишава хората от жизненоважни услуги – за справка е достатъчно да припомним напрежението около личните асистенти, които вече зависят от инициативността на всяка община. Иначе, на книга, и сега държавата финансира над 1000 социални услуги, въпросът е къде по-напред стигат 230-те млн. лв., отредени за тях (в бюджета за тази година).
Първият у нас и на Балканите интерактивен семеен център „В света на ранното детство“ събира в неформална среда както родители и деца, така и различни специалисти, ангажирани с процесите на ранното детско развитие – педагози, психолози, логопеди, социални работници. Центърът е създаден преди около година по проект на сдружение „ Еквилибриум“ с финансовата подкрепа на фондация „Велукс“ в Русе. Услугата е универсална, насочена е към всички родители с деца до 7-годишна възраст, не само за уязвимите групи и за децата с аномалии. Малчуганите идват, за да поиграят в приятелска среда, а край играта научават и нови и полезни неща. В центъра липсват традиционните играчки, но пък има всякакви джунджурии, които можеш да използваш за каквото ти хрумне. В кухнята децата пекат сладкиши заедно с родителите си, после разтребват, чистят. В пространството за игра има пясъчници, кал и вода, дори да станат вир-вода, да се изцапат до ушите, никой не им размахва пръст. Без писани правила и инструкции, без шаблони всяко дете развива по свой начин въображението и мисленето си. Неслучайно логото на сдружението е свободно играещ делфин. Майките и татковците също научават по нещо ново за детето си, участват в игрите му, но то юди тях, вместо те него. Ако пък са уловили тревожен сигнал в развитието му, ще получат компетентните съвети от специалистите в центъра. Те пък наблюдават общуването на семейството отстрани, ненатрапчиво и без да досаждат, дават ценни съвети. Така, без предварително записани часове, без императиви, всички заедно търсят най-добрия път за детето. А най-важните теми се разискват вечер по дискусионни групи. Интересът в града към новото интерактивно пространство е много голям, а този тип услуга като цяло липсва не само в Русе.
Държавата не е ангажирана с превенцията на кризисни ситуации в семействата. Ако я има обаче, изоставените и отнеманите от социалните служби деца ще са много по-малко, смятат експерти. Семейното консултиране занапред ще бъде регламентирано в закона и ще влезе в групата на т. нар. универсални услуги, коментира Галя Бисет от „Еквилибриум“. Неправителствената организация управлява по проект и една от осемте в страната интегрирани социалноздравни услуги за деца с тежки увреждания и малформации. Преди да поемат грижата, услугата се развива по пилотен държавен проект в осем дома за медико-социални грижи в различни градове. След закриването на домовете за медико-социални грижи в част от сградите се сформират малки центрове с капацитет осем бебета, които имат нужда от денонощна медицинска грижа и наблюдение.
Идеята на тази социална услуга е родителите да се включват в грижата за детето и да се учат да се справят сами с кризисните ситуации. Щом детето се стабилизира и майките придобият увереност, напускат заедно центъра и се прибират в семейството си. Изоставените деца пък се настаняват в приемно семейство, а най-тежките случаи се поемат от палиативните грижи.
У нас интегрираните здравносоциални грижи все още не са добре регламентирани, особено финансово. Само социалното министерство има ангажимент към тях, болниците също дават нещо от себе си, но отглеждането и лечението на тези деца е с много скъпи консумативи. Медицинският персонал е ниско заплатен, а самата услуга трудно се управлява с оскъден бюджет, отчитат от „Еквилибриум“.
В концепцията на новия закон се предвиждат и финансови добавки за най-тежките случаи с деца, изведени в центровете за настаняване от семеен тип. Така ще може да се наема допълнителен персонал, мотивиран да ги държи непрекъснато под око и да улавя в зародиш поредната криза в психотичното състояние. „Няма как двама души на смяна да се справят с една дузина деца с тежки увреждания, случаят в габровския дом „Хризантема“ го доказа“, коментира Миряна Сирийски, експерт към фондация „Светът на Мария“, която се грижи за по-доброто качество на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства. Един от важните за експертите пробиви в системата е в това, че най-накрая на детето и близките му ще се гледа като на едно цяло, а превантивната работа ще започва вътре в семейството
Сега хората, които търсят отговор и решение на тревогите си, могат да се обърнат за съвет към центровете за обществена подкрепа и центровете за социална ре хабилитация и интеграция. Там могат да потърсят психологическо, социално или педагогическо консултиране, допълнителна информация по въпрос, който ги притеснява. Но за целта трябва да имат направление за консултация, което могат да получат единствено от Отдела за закрила на детето.
„До началото на миналата година центровете за обществена подкрепа приемаха и т. нар. самозаявили се клиенти, но тази възможност им беше отнета с нормативни промени. За нас, доставчиците на социални услуги, точно тези клиенти са много важни, те са лакмусовата хартия за качеството на работата ни с високорисковите общности. Защото резултатите от нашите усилия получават гласност само от уста на уста. След промяната се наложи да връщаме хората без направления и да ги отпращаме към Отдела за закрила на детето. Мнозина обаче не искат тревогите и проблемите им да стигат до този отдел. Родителите са наплашени да не би социалните работници да им отнемат децата и да ги дадат на приемно семейство“, коментира д-р Събина Събева, изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба-България“. Според нея новият поглед към превантивните услуги ще успокои тези страхове и ще увеличи достъпа до тях на всички нуждаещи се от превенция.
Как обаче ще се справят общините с новите отговорности, които държавата смята да им прехвърли? Идеята е държавният бюджет да финансира занапред само гарантирания пакет от минимални услуги, залегнал в националната карта и изготвен според демографския профил на региона. За допълнителните всяка община трябва да вложи собствени средства и да търси източници отвън. Какво точно ще съдържа минималният пакет, все още никой не може да каже. Т. е. не е ясно и каква част от услугите, нужни на дадена община, но пък преливащи от пакета, ще трябва да се поемат от местната власт и бюджет.
Големите общини и сега финансират сами както социалния патронаж, така и местните дейности, но пък се дърпат от проекти за работа с високорисковите групи. От началото на деинституционализацията те се убедиха, че да вдигнеш нова и хубава сграда за резидентна грижа, е едно, друго е да я запълниш със специалисти, който ще заработят сърцато. Друг настоящ проблем – нуждата от високоспециализирани услуги е огромна за всички региони, но пък липсват квалифицирани кадри, готови да влязат при децата с психични проблеми, при възрастни хора с деменция, с психиатрични разстройства. Според експертите една от извоюваните стъпки напред е точно по отношение на образованието и подготовката на социалните работници, от които зависи и качеството, и ефективността на работата им. При липсата на квалифициран персонал рано или късно избухва скандал – покрай изключителната натовареност, емоционалното прегаряне, неовладяната агресия и двустранното насилие… Идеята е занапред две съседни общини да могат да обединят усилия и да ползват заедно една услуга, влагайки както собствено финансиране, така и дарения. Но ще се наложи и да са доста по-гъвкави и отворени към развиване на публично-частното партньорство, коментират специалистите в социалната сфера.
Община Кюстендил, която се смята за първенец в социалната сфера, има 72 населени места, голяма част от тях са отдалечени, високопланински и трудно достъпни, без редовен междуградски транспорт. Населението й наброява 60 681 души, като над 30 на сто са хора над 65-годишна възраст. Много от тях живеят разпилени в труднодостъпни селца, напълно безпомощни да се справят с бита, със социалната изолация. За една от услугите, насочени към възрастните самотници – 1246 души от 37 населени места, годишно са нужни общо 2.1 млн. лева. Услугата е недофинансирана – едва 830 хил. лева идват от държавата, останалите са от общинската хазна. Общината има изгода да се раздели с този си ангажимент, но социалните терапевти и работници на терен дават душа и сърце, за да помагат на хората – някои от техните клиенти не знаят дори коя дата е, няма кой да ги изкъпе, да им смени крушката, да ги изпрати в последния им път.
„Покрай застаряващото население сме изправени пред неотложната нужда да разкриваме нови социални услуги. Затова и приоритетите ни са насочени към самотните възрастни хора, особено в малките населени места, както и към тези, които не са в състояние сами да се грижат за себе си. Повечето от тях са тежко болни, подават молби за настаняване в специализирани институции, което е в противовес с основния приоритет на държавната политика в социалната сфера – деинституционализацията“, коментира Радмила Рангелова, зам-кмет на община Кюстендил. Според Рангелова като цяло концепцията за Закон за социалните услуги е добре структурирана и цели да уреди отношенията, свързани с представянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги. Но пък нито един нормативен акт не може да реши проблемите на общината и населението й, ако дейностите, които ще се изпълняват, не са обезпечени финансово. Точно в тая насока са и всичките им притеснения. Към момента общината дофинансира със собствен бюджет част от специализираните услуги, за които плаща държавата – за да са по-качествени и по-ефективни. Но ако броят на социалните услуги, предоставяни от общините, трябва да нарасне без финансовата им обезпеченост, местните структури ще бъдат принудени да вдигнат ръце от тях. За да поемат очакваната административна и финансова тежест с вменените им нови задължения и отговорности, общините ще имат нужда от финансова подкрепа, подчертава Рангелова.
Във Видин, една от най-бедните общини у нас, към момента функционират 22 заведения за социални услуги с делегирани държавни дейности – за деца и възрастни в неравностойно положение. Капацитетът им е общо 364 места, но реално обслужваните в тях са 415. Още 700 души се хранят безплатно по проект „Топъл обяд“, 140 пък ползват подпомагането „Личен асистент“, „Социален асистент“, „Домашен помощник“. Всички заедно, при общ капацитет 1204 души, поемат 1255 нуждаещи се. Според експертите на местно ниво четирите услуги, финансирани с общински бюджет, са и границата на възможностите им. Затова и приоритетно са се насочили към предлагане на услуги, финансирани от държавния бюджет или от фондовете на ЕС. Ето един пример къде може да се препънат иначе добре звучащите обещания на централната власт – в общината споделят, че имат готовност да разкрият Дневен център за възрастни с увреждания – дейност, делегирана от държавата, дори разполагат с необходимия квалифициран персонал за това, но пари…. няма.
Законът
Съгласно концепцията на социалното министерство държавата занапред няма да е доставчик на социална услуга, както е по сегашното законодателство. Тя ще запази функциите си само на финансиращ и контролиращ орган. Общините пак ще са реалните доставчици на услуги, те ще управляват и финансираните от държавния бюджет. Заедно с тях ролята на доставчици ще продължат да изпълняват и физически лица, регистрирани по Търговския закон, неправителствени организации, както и регистрирани по законодателството на държава, членка на ЕС или ЕИП.
В сферата на финансирането също предстоят промени. Ако досега почти всички услуги са фина ново обезпечени от държавния бюджет, то занапред общините ще трябва да разчитат както на собствено финансиране, така и на други източници, ако искат да развиват допълнителни услуги към предвидения минимален пакет. Гарант на минимума за всяко населено ще е държавата, а какво ще има в пакета, ще стане ясно след като се анализират потребностите на всяка община и област, съобразно демографския профил на населението им. Според заложената в концепцията идея няколко общини ще могат да ползват заедно една социална услуга. Новият нормативен акт предвижда и създаване на специализирана агенция към социалното министерство. Тя ще поддържа регистъра на лицензираните оператори на социални услуги и ще има частични контролиращи функции.
Източник: в. Сега
