Разговор с доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска за здравословнотото хранене на децата – една от темите, които следи Национална мрежа за децата във връзка с работата си за здравословното развитие на децата. Дискусията по нея се активира през последните седмици след информации в медиите за повишени нива на затлъстяване сред най-малките, за нездравословни храни в училищните лавки и за модата гимназисти масово да използват енергийни напитки.
Доц. Дърленска е защитила две докторски степени в областта на храненето и затлъстяването в България и Дания. През 2010 г. взима специалност по фармакология, а през 2015 г. и специалност „хранене и диететика”. Научните й интереси са в областта на храненето, затлъстяването, ендокринологията и фармакологията. Председател е на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев“.
Според статистиките сме на първите места в Европа по затлъстяване сред децата, на какво се дължи това?
Според доклад на ООН през 2015 г. честотата на наднормено тегло сред децата (5 до 19 годишна възраст) е следната: при момчетата е 33% и при момичетата е 23%. Честотата на затлъстяване е 13.6% при момчетата и 7.8% при момичетата. Наблюдава се значително увеличение спрямо данните от 2000 година, когато честотата на наднормено тегло сред децата (5 до 19 годишна възраст) е била следната: при момчетата е 20% и при момичетата е 14%. Честотата на затлъстяване е 5.8% при момчетата и 3.4% при момичетата. Основните причина са лоши хранителни навици с нездравословен модел на хранене в комбинация със заседнал начин на живот.
Много деца пропускат хранения през деня или се хранят непълноценно, как се отразява това на подрастващите?
В детска възраст се препоръчва 4-5 пъти хранения дневно, което включва 3 основни хранения (закуска, обяд и вечеря) и 1-2 междинни закуски. Храненето трябва да е редовно, като ритуал. Да не се гледа успоредно телевизия или някакъв екран. Когато се пропусне едно хранене, това увеличава риска от преяждане на следващото хранене и то с висококалорични храни, често пакетирани, с високо съдържание на сол, захар и наситени мазнини. Ако това е характерно за храненето на детето, с времето ще се отрази на здравословното му състояние. Най-вероятно ще започнат проблеми с теглото и с психиката, недобро самочувствие и себеоценка, проблеми със зъбите (кариеси) и много други.
Тъй като храната трябва да се съобразява с това, че се носи в училищната чанта, какво бихте препоръчали децата да носят за обяд и следобедна закуска?
В училищата, където има стол, най-добре е децата да се хранят там. Иначе, има готови кутии за обяд с обособено място за здравословен сандвич, място за плодове и зеленчуци. Важно е, да се пие вода през деня, а не готови сокове.
Какви са впечатленията ви от училищните лавки – спазва ли се наредбата в тях да няма вредни храни?
Имам впечатление от една лавка, където преобладават нездравословните готови и пакетирани храни. Все пак, има предлагане на сезонни плодове и зеленчуци. Като цяло считам, че не се спазва Наредба номер 5.
Кои са най-вредните храни за децата?
Най-вредните храни за децата са тези, които съдържат много сол, захар и мазнини над препоръчителните количества за съответната възраст. Това често са готовите, пакетирани храни. Разбира се, дори и ако се прекалява с домашно приготвения кекс или бисквити в комбинация с обездвижване, може да се стигне до затлъстяване. Храненето на децата, както и на възрастните, трябва да е разнообразно и балансирано, да съдържа въглехидрати, мазнини и белтъчини.
А кои са храните, които трябва да се ядат от децата всеки ден?
Хранененто е явление с изключително важно биологично значение. Животът на всяко същество е неразривно свързан с него. Периодът на детството и юношеството се характеризира с бърз темп на развитие и на растеж. Чрез храната детският организъм получава пластичен материал и енергия за своята мозъчна и жизнена дейност. Децата не трябва да гладуват, да бъдат подложени на диетични режими (ако няма специфична медицинска индикация за това), да спазват хранителен модел като вегетарианство, веганство или друг, защото ще последват негативни за здравето ефекти. Всекидневното хранене на децата трябва да е разнообразно, балансирано и здравословно. Да съдържа поне 350 г плодове и зеленчуци (сезонни и регионални), зърнени храни като важен източнк на енергия – пълнозърнест хляб, варива, белтъчини от животински произход като месо, риба, яйца, прясно и кисело мляко и млечни продукти, растителни мазнини и др. Прием на достатъчно количество вода и течности (6-8 чаши дневно).
За или против месото в детското меню?
За, разбира се. Животинските храни (месо, риба, яйца, млякото и млечните продукти) и някои растителни храни (боб, леща, соя, ядки) са богати на пълноценен белтък и са много важни за здравето и растежа. Месото и рибата съдържат и лесно усвоимо желязо – важен елемент за изграждане на червените кръвни телца, за устойчивостта срещу инфекции, за подобряване вниманието и силата. В рибата има ценни мазнини, полезни за дейността на мозъка и сърцето.
Каква е допустимата доза захар?
25 г захар/ дневно или 6 чаени лъжички захар
Кои са най-разпространените митове за това кое е полезно и кое е вредно в храненето на децата?
Много са митовете, които са валидни и за хранененто на възрастните. Някои от тях са: да не се пие прясно мляко всеки ден, да не се ядат глутенови храни (ако няма такава медицинска препоръка), да не се яде месо, да се спазва вегетарианство или веганство. Всичко това са митове, неверни и неподходящи за детската възраст модели на хранене. Не са базирани на медицински доказателствата.
Опасни ли са енергийните напитки? Трябва ли да се забрани продажбата им на деца?
Продажбата им трябва да бъде забранена за лица до 18 години. Вредни са, защото съдържат много захар, кофеин и други съставки, които не са подходящи за децата. Националните проучвания на храненето на населението над 1 годишна възраст установяват висок прием на енергийни напитки, особено около 14 годишна възраст.
Снимка: freeimages.com
