Блиц интервю с Донка Кабакова, управител на ДЦ „Слънчевата къща“ към Сдружение „Семеен център – Мария“ Варна. През октомври „Слънчевата къща“ отбеляза третия си рожден ден. Всички съпътстващи събития целяха да създадат условия за участие в обществения живот на младежи с комплексни нужди от подкрепа. По време на тържеството и дните около него младежите бяха представени като хора с възможности и на преден план беше изведен техният положителен образ. Гостите на празника се запознаха с работата на „Слънчевата къща“ и с различни методи, средства и техники за въздействие, насочени към разгръщане на пълния потенциал на хората с нужда от подкрепа.
Как започнахте работа в организацията и какво е Вашето участие в нея?
Работя в сектора на неправителствените организации от 1997 година, първоначално като доброволец. През 2008 година станах член на Сдружение „Семеен център – Мария“, шест години след създаване на организацията, обединяваща родители и специалисти за подобряване живота на лицата с умствени затруднения. Познавам основателите – майка на три деца, две от които с интелектуална недостатъчност и няколко експерти в различни обществени сфери с дългогодишен опит и стаж. Контактът ми с тях в годините ми дава основание да вярвам, че всяка трудност си заслужава усилията…
В организацията съм разработвала проекти, участвала съм в обществени събития, а към настоящия момент съм член на Управителния съвет и управител на Дневен център „Слънчевата къща“, доставчик на която е Сдружението. Организационната структура е като жив организъм – израства, боледува, разширява се. С промени в Устава целевата група беше разширена – заложиха се дейности за подпомагане и усъвършенстване потенциала на децата и техните семейства, като тук се включват както деца, така и лица с увреждания.
Кои са Вашите успехи?
Успехът не е един, всяко действие, с което ние, членовете на организацията, успяваме да променим към по-добро ежедневието на лицата и семействата, е значим и важен успех. Увеличаването броя на съмишлениците, приобщаването на доброволци, техните повтарящи се посещения и предложения за нови инициативи също са успех. Успехи са участието на експерти от Сдружението в изразяване на становища по промени в нормативната уредба, базирани на потребностите на хората, за които работим.
С какви предизвикателства се сблъсквате, какво Ви мотивира да продължавате?
Предизвикателствата приемам като положителни събития в професионален и личен план. Да се опиташ да превъзмогнеш трудност е част от живота, всъщност, на това ни учат децата, младежите и възрастните от всички рискови групи, в това число и тези с множество увреждания.
Да правиш това, което харесваш, казват, че не е работа. Когато получаваш трудово възнаграждение обаче, ставаш зависим. Зависим от външна среда – финансови разчети, човешки и материални ресурси, очаквания и възможности в процеса на работа. Мотивацията да продължавам всеки ден е в малките неща – усмивка, щастлив поглед, непринуден смях, доверие и още, и още… обратни връзки от ЧОВЕК, без оглед на затруднение, пол, възраст, позиция!
Вярвайте ми, че всеки един работен ден аз намирам смисъл, житейски уроци, които ми дават само и единствено хората, до които се докосна – колеги, потребители и техните родители. Всички те правят моя свят по-богат. Обогатявайки себе си, усъвършенствайки се със знания, умения, компетенции и опит, ставам по-полезна на другите.
Как се развивате като професионалист?
В развитието на всяка професия има нововъведения, така че специалистите сме длъжни да се самоусъвършенстваме. Въвеждат се постоянно нови техники за работа, методи на въздействие, дидактични и стимулиращи игри, развиват се информационните технологии, в това число алтернативни форми за комуникация. За да се стигне до удовлетворяващ резултат обаче, ние, специалистите, знаем, че е необходимо дълго време и често повтарящи се сесии със сходно или надграждащо съдържание.
Какво е посланието Ви към организацията и към хората, с които работи?
Посланието, което ме е мотивирало да продължа да работя с хора с увреждания, е: „Това, което не мога да правя, никак не ми пречи да правя това, което мога”. Нека всеки от нас открие своето „можене“, от което получава удовлетворение и радост. Сдружаването на хора с различни възможности в подкрепа на деца и семейства в риск е благородно християнско дело, което е поставило своето начало далеч назад като доброволно и хуманно начинание. Искрено се надявам, че помагането никога няма да се превърне в разменна монета.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Ако имах вълшебна пръчица, бих поискала хората да се обърнем към себе си! Да погледнем какво се крие в душите ни, какво искам аз и какво съм готов да направя, за да постигна желаното, какво не ми харесва. Все по-често причината за неуспехите търсим извън нас – икономическа ситуация, съседа, шума, хората като цяло… Все по-чести са критиките, по-малко похвалите, често се захващаме за работа, която не искаме, без да потърсим онази, „нашата“ , издребняваме за детайлите и губим общата посока. Посока, която би следвало да е добруването на хората…
