Необходим е нов Закон за детето и семейството, както и нова Стратегия за детето. Това са изводи от доклада за изпълнение на Националната програма за закрила на детето през 2017 г.
Национална мрежа за децата активно участва в процеса на създаване на нова Стратегия за детето.
Проверките са установили редица пропуски в дирекциите „Социално подпомагане“, ненасочване на родителите към ползване на подходящи услуги, неглижиране на сигнали за деца в риск.
29 от проверките на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) са били в образователни институции, а сред пропуските са тези по контролната дейност на директорите при пропускателните режими в училища и детски градини.
Установено е, че учителите не познават добре или не обръщат внимание на агресивните прояви, а самите деца не познават видовете насилие, както и номера на националната телефонна линия за деца – 116-111. Липсвали и регламенти за уведомяване на родителите при инциденти или случаи на насилие.
23 са били проверките на „Социални услуги“ за отглеждане на деца. Там пък е установено, че е недостатъчен броят на служителите, занижен е вътрешният контрол, а при посещение на обществени места децата са били без придружител.
През 2017 г. ДАЗД е сезирана и е работила по случаите на 18 деца, станали жертва на трафик. Средната възраст на жертвите на трафик е 14 години. 11 от децата са били въвлечени в трудова експлоатация, а 7 – в сексуална.
„Обществото ни е на такъв етап от своето развитие, когато има нужда от закон за закрила на детето, който да не е насочен само към децата в риск, а към всяко дете.“ Това каза в предаването „12+3“ Весела Банова, клиничен психолог, терапевтичен директор на сдружение „Дете и пространство“ и член на УС на Националната мрежа за децата.
Когато едно дете е в голям риск – независимо дали произтича от семейната или социалната му среда, Законът за закрила на детето, който е от 2001 година, се задейства и има много начини, по които се опитва да реши проблемите му и да минимизира риска, посочи Банова. По думите й обаче Законът за закрила на детето е специален закон, но при е една вече развита система за закрила (независимо от нейните проблеми), вече има нужда от „закон, който да въведе интегриран подход за постигането на благосъстоянието на детето и неговите родители“.
Като „ужасно голям проблем“ Весела Банова очерта факта, че центровете от семеен тип за деца с увреждания са замислени, като е бил изключен проблемът психично здраве:
„Хората, които работят в тях, очакват децата и младежите в тях да функционират по същата нормална логика, по която функционират децата им вкъщи и децата, които познават. Не могат да възприемат и им е изключително трудно да разберат психичното заболяване и психичното страдание. За тези центрове се реши основният персонал да бъдат детегледачи със средно образование. На места са назначени хора с висше образование, но те по никакъв начин не са подготвени да работят с тези особени деца“.
С грижата за тези деца социалната система не може да се справи сама, категорична е весела Банова:
„Това е въпрос на здравеопазването, въпрос, свързан с приобщаващото образование и това, което ни липсва, е интегриран подход. Проблемите не могат да се решават от отделните сфери и отделните ведомства на парче, а ние непрекъснато се натъкваме точно на това./…/ Всеки от нас има опит. Ето аз ви говоря за психичното страдание и психичните проблеми, защото това работя, ако е друг колега, ще ви говори за ранно детско развитие или за насилието над децата. Трябва да се опрем на обективни целокупни данни, засягащи децата в България, за да можем да направим адекватни политики, с които горе-долу, с тези финансови ресурси, които имаме, но използвани по по-целесъобразен начин, да постигнем по-ефективни резултати“.
Източник: bnr.bg
Цялото интервю е в звуковия файл на страницата на БНР
Снимка: freeimages.com
