Отделно от това, социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати (СПИ и ВУИ), в които в момента има около 130 деца, продължават да функционират, а условията там са изключително тежки – децата нямат адекватен достъп до здравеопазване и образование, а битовите условия са под всякаква критика. Самата уредба на тези институции не позволява и на хората, работещи там, да бъдат подкрепяни, за да работят успешно с тази група деца, които имат нужда от комплексна грижа. Грижа, която трябва идва от различни сфери – образование, здравеопазване, социални грижи и др.
Защо се получава така, че важността на тази тема не може да бъде възприета от повече хора?
Липсва разбиране в обществото и за съжаление в институциите, че ако едно дете извършва престъпления в 99% от случаите става дума за сериозен проблем или по-скоро за много различни проблеми, които са свързани най-често с преживяно насилие, тормоз, крайна бедност и други. Истинското справяне с тези проблеми изисква намесата на компетентни професионалисти от различни сфери, а не с наказания и репресия.
Проектозаконът, който цели отмяната на 60-годишния Закон за борба с противообществените прояви, май не е предвиден в дневния ред на министерството или парламентът за тази година. Какво знаете по въпроса?
В същото време обаче работата по довършването на закона и отразяването на коментарите от страна на различните заинтересовани страни на практика върви много бавно или никак. Важно е да се спомене и че Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи имат сериозни съпротиви към някои от основните принципи на закона, като например това, че той обхваща само децата над 14-годишна възраст, тъй като останалите са наказателно неотговорни (според нашия Наказателен кодекс).
– Според Националния статистически институт през 2016 г. на отчет в детските педагогически стаи са водени 9 096 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. Добре е да знаем, че терминът „противообществена проява“ не е ясно дефиниран. В България понятието дава възможност за търсене на отговорност от деца за т.нар. статусни нарушения като например бягство от дома, просия, употреба на алкохол и др., т.е. за неща, за които възрастните не се наказват.
– Приятно ни изненада големият интерес към петицията. До момента сме събрали около 5000 подписа, а след презентацията на инсталацията очакваме и по-голяма подкрепа.
– След акцията в четвъртък, инсталацията ще е пред театъра до края на седмицата. Когато приключим със събирането на подписи за петицията, имаме намерение да я представим официално в Министерски съвет. Разбира се, като участници в различни работни групи в министерствата, от Национална мрежа за децата, ще продължаваме да се застъпваме за придвижването на проекта на Закон напред. Ще засилим комуникацията си с отделните министерства в опит за намалим съпротивите им към принципите и философията на Закона. Освен това, организации, членове на Мрежата, продължават да работят по развиването на пилотни услуги и практики за подкрепа на децата във висок риск в рамките на различни проекти, като се надяваме, че някои добри примери биха могли да бъдат възприети от държавата и да бъдат въведени на национално ниво.
Диляна Славкова е програмен координатор „Правосъдие и насилие“ в Национална мрежа за децата. Интервюто е по повод кампанията „Детство без решетки“, съвместна инициатива на Български хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата и Институтът по социални дейности и практики.
Източник: Дневник
Снимка: freeimages.com
