Двойно повече деца са посегнали на живота си през 2017-а в сравнение с 2016 г., сочат данните на отдел „Аналитичен“ във Върховната касационна прокуратура (ВКП).
42 са случаите на самоубийства или опити за самоубийства на непълнолетни или малолетни през първите 9 месеца на тази година, съобщи прокурор Малена Филипова. При 37 от тях на живота си са посегнали тийнейджъри между 14 и 18 години, а при 5 – малчугани под 14 г. Според данните на прокуратурата през миналата година фаталното решение са взели 23 деца. При всяко самоубийство или опит прокуратурата образува дела за склоняване към самоубийство. Дали обаче някой е повлиял на детето, няма как да се установи.
Един от последните трагични инциденти бе в началото на септември в Стрелча. Тогава 11-годишният Венислав се простреля в главата с ловната пушка на баща си на втория етаж в семейната къща. Детето бе записало в телефона си и предсмъртно послание към родителите си.
Мария Чомарова, психоаналитик: Правят го от яд и реванш към възрастните, децата, които слагат край на живота си, са много самотни
Г-жо Чомарова, по данни на ВКП 42 деца са се самоубили или са опитали да сложат край на живота си от началото на 2017 г., което е двойно повече в сравнение с 2016-а. Какви са вашите наблюдения като психоаналитик, който работи в тази сфера?
– Важно е, че прокуратурата повдига въпроса като обществен проблем, защото трябва да се говори за него.
Да, смятам, че има увеличение, защото стресът и агресията в обществото ни нарастват. Расте и пропастта между родители и деца, между учители и деца. Нямаме време и не улавяме сигналите.
Тийнейджърите гледат на света през увеличителни стъкла, през лупа. За нас може даден проблем да е буря в чаша вода, а за тях – огромен. Те са под силен натиск за резултат, за успешност. Чувстват живота си несигурен, защото и родителите им се чувстват несигурни в работата и в живота.
От друга страна, не виждат в училище, а понякога и вкъщи, мотивирани и заинтересовани хора, които искрено да ги подкрепят и да им обръщат внимание.
Лично аз не правя голяма разлика между чист опит за самоубийство и това дете да се качи на влак или да падне от висока сграда. Дали е плод на съзнателни действия, или не, от гледна точка на психоанализата и от настъпилия край резултатът е един и същ.
Това, че постоянно изискваме от тях – да се учат, да се справят, не ги ли затормозява още повече?
-Поставя ги под сериозен натиск, особено ако нямат помощ и са оставени сами с проблемите си. Отчайват се.
Кое кара децата да посегнат на живота си?
– По същите причини като възрастните. Депресията и защото към момента не виждат изход от ситуацията. Разбира се, има разлика, защото юношите не си представят истински дългосрочно последствията от своя акт. Самоубийството е свързано не само с отчаяние, а и с яд и желание за реванш към възрастните. То е последният отчаян зов да бъдат чути. Децата правят и повече истински опити за самоубийство, което е вид комуникация.
Много са опасни мислите за самоубийство при децата. За съжаление, те не са рядкост и не се изразяват по същия начин както при възрастните. Често просто си казват: Аз не искам да съм тук, искам да ме няма. Самоубийството е агресивен акт към околните, защото цели две неща – юношата да разреши проблемите си и психичната си болка, която е непоносима за момента. Другото е да даде урок на възрастните, и то на най-близките си, които са го наранили. Да ги накаже така, както той се чувства наранен от тях.
Често, след като дете посегне на живота си, неговите приятели, близки казват, че нищо не е подсказвало – било е весело, контактно.
– За съжаление, понякога стават нещастни случаи, т.е. децата пробват. Имала съм случай, когато покрай годишнината от обесването на Левски дете беше пробвало как се случва и се беше обесило.
Но случайността невинаги е случайна. Натрупват се фактори. Случвало се е да кажат: Тя, без да иска, падна от балкона на четвъртия етаж. При нас, психолозите, няма понятие „без да иска“, защото това е една комбинация от несъзнаван стремеж към себеразрушение и нелепа случайност.
Социалните мрежи влияят ли на увеличението на броя на самоубийствата?
– Ние нямаме нито един случай на дете, повлияно от социалните мрежи. Децата, които извършват този акт, са много самотни, в социалните мрежи трябва някой да ги подбужда, но нищо не може просто така да подбуди. Може да сложи последната капка, да даде идея, но здраво, щастливо, жизнерадостно дете, което е в близък контакт със семейството си и с приятелите, е в относително безопасно положение. При юношите има много рязка смяна на настроенията. Те може да са в много дълбока дупка, депресия, тъга, а на другия ден да им няма нищо. Но е рядкост човек абсолютно импулсивно да посегне на живота си.
Източник: в. 24 часа
Снимка: freeimages.com
