На 27 септември 2017 г. в ООН в Женева чрез откриващо събитие „Овластяване на децата с увреждания чрез приобщаващо образование. Изграждане чрез различията“ започна българската инициатива в Съвета по правата на човека. Събитието бе организирано от българското постоянно представителство в ООН, офиса на Върховния комисар по правата на човека, Специалния докладчик за правата на хората с увреждания и УНИЦЕФ, и за първи път България се ползваше с уникалната подкрепа като съ-организатори на 9 страни – Бразилия, Финландия, Мексико, Намибия, Нова Зеландия, Португалия, Сингапур, Испания, Уругвай, както и Международния алианс за увреждането (International disability alliance).
Целта на форума бе да създаде платформа за представяне и споделяне на различни модели и практики, да се откроят успехи и предизвикателства и обсъди каква е ролята на международната общност и в частност Съвета по правата на човека за тяхното преодоляване и постигане на общата цел за овластяване на децата с увреждания през призмата на приобщаващото образование.
Основният въпрос, който бе поставен от страните организатори, беше акцентът, че приобщаващото образование носи ползи за всички деца, родители и местни общности, а не само за децата със специални образователни потребности и децата с увреждания, като допринася и за развитие на приобщаващи общества въобще.
Посланик Деяна Костадинова в откриващата си реч подчерта, че приобщаващото образование е не само за децата с увреждания, а е за всяко дете в училище. Правото на образование е фундаментално право, защитено от редица международни документи, и, осигурявайки образованието на всяко дете, ние правим инвестиция в развитието на обществото като цяло.
Специалният докладчик на ООН за уврежданията Каталина Девандес Агилар в своето изказване посочи, че осигуряването на приобщаващо образование е ключов елемент в борбата с бедността и изключването. Тя настоя, че независимо от различния опит по света, адекватният модел в образованието е децата да не се разделят в общи и в специални училища, а всички деца да могат да бъдат обучавани в обща и подкрепяща среда, която да осигурява възможността да общуват и да се развиват заедно.
Българският член в комитета по правата на децата доц. Велина Тодорова направи преглед на ангажиментите, които държавите имат в прилагането както на Конвенцията за правата на детето, така и Конвенцията за правата на хората с увреждания, и припомни множеството препоръки на Комитета по правата на детето, засягащи адекватното и подкрепящо включване на всички деца в образованието – което е ориентирано към потребностите на детето, създаващо подкрепяща и овластяваща среда. Освен международната правна рамка, доц. Тодорова очерта и някои от основните практически бариери, които най-често се срещат в препоръките на Комитета по правата на детето при разглеждането на напредъка на различните държави, като преобладаващия медицински подход към уврежданията, бедността, липсата на ефективна подкрепа към родителите, средата в училище, нагласите към уврежданията и различията и др.
Деница Георгиева, родител на дете от аутистичния спектър, разказа за пътя, през който те са преминали, и подкрепата, която са получили от фондация „Карин дом“, детската градина, и най-вече личното отношение от учителката и директорката на училището, в което нейният син учи. Тя сподели, че за съжаление, има много истории на други деца и родители, които не са с щастлив край и че едно от големите предизвикателства, които тя вижда, е приемането на различните деца и че за да бъде това успешно, приобщаването трябва да започне от най-ранна детска възраст и децата да бъдат заедно още от детската градина и други форми на грижа и образование.
Много от другите панелисти и участници в дискусията реферираха към нейните думи и акцентираха на необходимостта от това „интеграцията“, при която децата физически присъстват в детските градини и училищата, да не бъде бъркана с приобщаването, при което философията е не детето да бъде пригодено към изискванията на средата, а средата да се адаптира спрямо индивидуалните нужди на детето. Българският опит бе представен от г-жа Мария Спасова от Министерство на външните работи и г-жа Надя Шабани от Българският център по нестопанско право, които направиха връзка с приетият през есента на 2015 г. Закон за предучилищното и училищно образование и предизвикателствата в прилагането му на практика.
Очертаха се и някои други ключови моменти, които са решаващи за успеха на политиките и тяхната ефективност – събиране на дезагрегирани данни и регулярен мониторинг и оценка на процеса; овластяване на самите деца и насърчаване на тяхното реално участие, както и ефективно участие на организациите на родители и хора с увреждания, оценка на използваните модели на финансиране и подобряване на тяхната ефективност, подкрепа за учителите и екипите, които работят с децата, осигуряване на адекватна инфраструктура, лична помощ и технически помощни средства, кампании за повишаване на чувствителността и промяна на нагласите към уврежданията и др.
Специалният докладчик на ООН за уврежданията направи призив към международната общност за изкореняване на термина „необучаемо“ дете, който противоречи на международните стандарти, заложени в Конвенцията по правата на детето, Конвенцията за правата на хората с увреждания и общите коментари към тях.
Като особено предизвикателни по отношение на практиката бяха очертани и въпросите за приобщаването на децата с интелектуални или множествени увреждания, както и децата бежанци и мигранти като заключението бе, че въпреки наличието на различни успешни практики по света, въпросът е как постигаме по-голямо (като брой и качество) приобщаване на децата, предлагайки им образование, независимо от техните (и нашите) различия?Домашно, което все остава недовършено! Защото, как ще живеем заедно, ако не учим заедно?
В заключителните си думи, г-жа Афшан Кан, регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, изтъкна ролята на събитието като крачка към стимулиране на реален напредък по темата на практика, значимостта на мрежите за споделяне и учене и необходимостта добрите практики да бъдат разширявани за постигането на системна промяна и да се осигури тяхната устойчивост с оглед гарантирането на правото на учене на всяко едно дете.
