На 1 февруари беше проведена кръгла маса на тема „Партньорства за по-добро здраве на децата в училищна възраст: проблеми, предизвикателства и решения“, организирана от Световната здравна организация, Уницеф, Институт за изследване на населението и човека към БАН и Министерство на здравеопазването. Основен акцент беше представянето на резултатите от проведеното международно изследване „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – 2013/2014 г.” (Health Behaviour in School-aged Children – HBSC, www.hbsc.org).
Изследването предоставя данни за здравето и здравното поведение на децата от 43 страни от Европа, САЩ и Канада. То очертава общите тенденции и потребности на юношите, които налагат необходимостта от целенасочени мерки и инвестиции във всички сфери – здравеопазване, образование, социална политика, и др. с цел гарантиране пълноценното развитие техния потенциал. България се включва за пръв път в изследването през 2005/2006 г. Последното (2013/2014) е проведено от колектив от Института за изследване на населението и човека на БАН и Научен център „Психология и здраве” в партньорство с УНИЦЕФ в България.
Данните от изследването за България, разглеждани в международен план, като цяло потвърждават световните тенденции, но алармират за нуждата от засилване на националните усилия за подобряване на здравето и здравното поведение на юношите. Беше подчертано, че този период от израстването на децата е критичен за тяхното развитие, свързан с много промени, емоции и разочарования, период на решения и овластяване на детето. В същото време, често юношите са невидими в политиките и практиките за деца и младежи и професионалистите трябва да положат усилия да бъдат по-чувствителни и внимателни към сигналите, които те отправят, за да могат да отговорят на техните потребности, вълнения и очаквания.
Изследването в България е направено сред 4 796 ученици от 5-ти, 7-ми и 9-ти клас (на 11, 13 и 15-годишна възраст), общо 311 класа от 163 училища. Някои от ключовите данни, представени по време на форума са както следва:
• Най-честите оплаквания на анкетираните деца са изнервеност (36,8%), раздразнителност или лошо настроение (30,9%);
• Най-често консумираната храна са сладките неща (43,8%); следват ги зеленчуците (41,1%), плодовете (36,7%) и безалкохолните напитки, съдържащи захар (34,5%). Българчетата са на първите места по употреба на сладки храни и безалкохолни напитки със захар.
• Близо една четвърт от момчетата и 13% от момичета са с по-високо от нормалното тегло. Ежедневната физическа активност намалява с възрастта. При момичетата по-големият спад е между 11 и 13 години, а при момчетата – между 13 и 15 години.
• Българските юноши са на първите места по ежеседмична употреба на алкохол и цигари. Подобен е делът и в Малта, Италия, Хърватска, Унгария. Най-нисък е този дял при децата от Скандинавските страни.
• 30% от 15-годишните момичета пушат поне веднъж седмично, при момчетата процентът е 21%. Това поставя България на второ място след Гренландия. 77% от 15-годишните никога не са пробвали канабис. По честота на употреба обаче българските юноши са на челните места. Основна тенденция към по-честа употреба се забелязва сред децата от семейства с по-висок икономически статус, което има своето обяснение в по-добрите им финансови възможности от една страна, и от друга задоволеност, скука и желание за експериментиране.
• 40% от 15-годишните момчета и 21% от момичетата съобщават, че са имали сексуални контакти. При момичетата този дял е много по нисък от дела в страни като Унгария, Дания, Шотландия, Финландия, Швеция, Чешката република. В същото време средно 66% споделят (56% от момичетата и 66% от момчетата), че са използвали кондом при последния си сексуален контакт. Средната възраст на първия сексуален контакт за тези, които са имали такъв, е 14 години. Една трета от учениците твърдят, че са имали сексуален контакт за първи път на 13 години и по-рано.
• Учениците в България са сред първите десет страни по индикатор „училищен тормоз“. По-често жертви на тормоз са момчетата (12-20% в различните възрасти) в сравнение с момичетата (10-17%). Момчетата причиняват тормоз по-често, отколкото момичетата – това са 15% от 11-годишните, 17% от 13-годишните и 18% от 15-годишните. В същото време най-малък дял от децата в България (11, 13 и 15-годишни) смятат, че съучениците им са мили и услужливи.
Национална мрежа за децата се включи в събитието като представи опита на организацията във въвличане и насърчаване участието на деца и младежи в подготовката и реализирането на независимия годишен доклад „Бележник: Какъв е средния успех на държава в грижата й за децата“, и в частност методите за консултиране на ангажиментите от доклада с деца и млади хора посредством фокус групи и национална онлайн анкета. Представен бе и един от кратките клипове, по които екипи от младежка мрежа „Мегафон“ работиха в рамките на миналогодишното консултиране на Бележника и младежкия форум Voice it. Клипът представя нуждата и вижданията на младите хора от доброволческия клуб към Сдружение „Социален диалог 2001“ – Габрово за формата и начина на преподаване на здравно образование в училище и бе посрещнат с овации от аудиторията.
В рамките на дискусията в края на кръглата маса бяха повдигнати въпросите относно програмата за обучение в училище, възможностите за по-широко застъпване на здравното образование и здравословно хранене в учебните планове; медицина, насочена към юношите и по-добро качество на предоставяните здравни услуги; както и насочване на вниманието към психичното здраве на децата. От страна на представителите на НМД беше отправено и посланието за необходимостта от споделено и еднакво разбиране от всички заинтересовани страни относно интегрирания и комплексен подход на работа с децата, с ясни роли и отговорности; обръщане на парадигмата от детето в риск към всички деца и техните родители и семейства и насърчаване на семейно-ориентиран подход във всички политики и практики за деца.
Още информация и анализи за изследването вижте тук:
Снимка: freeimages.com
