За новия Стандарт за приобщаващото образование, за критиките срещу него и каква е ролята на Център за приобщаващо образование (ЦПО), „Детски Дневник“ разговаря с Лилия Кръстева – Пеева, ръководител на „Проучвания, анализи и методологии, мониторинг и оценка“ в центъра.
Лилия Кръстева – Пеева е магистър по Международно развитие от Университета в Охайо с опит в сферата на глобално образование, организиране на обучения и работа с млади хора. Участва в работната група за изготвяне на новия Закона за предучилищното и училищно образование и Държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.
Стандартът прави някои нововъведения, които няма как да не се отразят на работата на учителите. Едно от тези нови неща е превенцията на трудностите в ученето, като част от общата подкрепа. Тя не следва да се прилага за всички деца, а само за онези, които срещат сериозни предизвикателства в ученето, обяснява Лилия Кръстева – Пеева, която е участвала в подготовката на текстовете за обща и допълнителна подкрепа в общообразователно училище.
Според национално проучване на ЦПО 14% от родителите в България казват, че са получавали обратна връзка, че детето им среща системно трудности в ученето. „Приобщаващото образование задава не само въпроса защо децата със специални образователни потребности не са в класната стая, а и въпроса защо на всички деца не се преподава качествено, така че всички деца да могат да научават“, отбелязва госпожа Кръстева.
По думите й тук не става дума задължително за деца със специални образователни потребности, а за такива, които се нуждаят от допълнителна, целенасочена работа. В новия закон за училищното образование такава е предвидена, а в стандарта е разписана. Превенцията позволява децата, които имат затруднения да бъдат подкрепени навреме, преди да се наложи те да отидат в ниво допълнителна подкрепа.
Учителите критикуват
Критиките тук идват от учителите. Явно текстовете са създали впечатление за много нова административна работа. Това не е така, работата е преди всичко с детето. Административната част, цели, задачи, резултати – съществува, за да позволи да имат обективна представа за напредъка или липсата на такъв след положените усилия. Но сме убедени, че Стандартът ще бъде максимално прецизен в изказа, уверява Лилия Кръстева – Пеева.
По думите й е важно учителите да са по-активни и конструктивни в обратната си връзка по документа. „Отворените писма са един възможен начин, но по-добрият са срещите, съвместните дискусии и обмен на идеи. Знаем, че усилието е голямо, новостите в целия процес, не само в приобщаването са много и затова е важно те да са насочени градивно“, казва тя.
Готово ли е училището да промени досегашната си практика
Трудно е, когато в системата учителите са рутинирани, всички да пожелаят да променят гледната си точка и да започнат да променят навиците си, да търсят форми на професионално и на личностно развитие. За да стане реформата факт обаче, е необходимо „учителите, директорът и родителите да осмислят новата философия на човешките взаимоотношения, защото приобщаващото образование е преди всичко отношение“.
Другите притеснения на ЦПО са свързани с два основни въпроса: финансовото обезпечаване на допълнителната подкрепа в училището и на превенцията и по какъв начин ще протече прехода при подкрепата на децата със специални образователни потребности (СОП).
Всяко училище трябва да има пари а назначи ресурсен учител, психолог, а където има възможност – логопед. „Чуваме различни случаи, в които училища отказват да приемат дете със СОП, като казват, че нямат места. Страхът и неяснотата по отношение на това дали ще могат да осигурят подкрепа провокира директори да загърбят правото на равен достъп до образование. Децата не бива да са потърпевшите на прехода от старото към новото“, казва Лилия Кръстева – Пеева.
Ако искаме учителите да са проактивни в работата си по превенцията на затрудненията в ученето, те следва да получат съответното за това възнаграждение.
ЦПО обръща внимание и на решението дейностите по обща подкрепа, които са за всички деца в училище, да се изпълняват с проекта „Твоят час“. Как България ще продължи да правим тази държавната политика, когато тези европейски средства спрат?
От ЦПО държат да има гаранции, че децата със специални образователни потребности ще продължат да получават подкрепа и няма да се налага да преминават повторна оценка на потребностите. Особено, че на деца със специфични нарушения на способността за учене – дислексия, диспраксия, дискалкулия, няма да им бъде отказана подкрепа.
„Когато се прие регионалните звена да бъдат тези, от които зависи подкрепата за децата със СОП, защото на практика е така, остана въпросът, кой носи отговорността за детето. Когато на някое дете, за което училището смята, че трябва да организира подкрепа, бъде отказана такава от регионалното звено и учителите не успеят да се справят с образователния процес сами, кой застава зад детето, кой гарантира, че то няма да отпадне.
Знаем, че по функция това е училището, обикновено учителите са тези, които се борят до последно, но с тази процедура на потвърждение на оценката, не оставихме ли училището отново в подчинена позиция, така както беше досега, но под различна форма. Този въпрос все още стои за нас. Ще продължим да следим как се организира процеса в практиката“, заявява Лилия Кръстева – Пеева.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: photl.com
