Министърът на образованието Красимир Вълчев, старши директорът на сектор „Образование“ в Световната банка Хайме Сааведра, председателят на Център „Амалипе” Деян Колев, Траян Траянов от „Заедно в час” и директорите на училища в София Людмил Лачев и Ксения Семизарова участваха в дискусията „Да се научим да реализираме потенциала на образованието”. Тя бе организирана на 26 януари в Софийския университет за представяне на глобалния доклад за развитието на Световната банка, посветен на образованието. Събитието бе открито от проф. Атанас Герджиков, ректор на СУ ”Климент Охридски”. В него участваха кметът на София Йорданка Фандъкова, директори на училища, представители на академичните среди и неправителствени организации.
В света има голямо увеличение на обхванатите ученици в образованието, като милиони нови ученици посещават училище, но за съжаление има много деца в училище, които не разбират това, което четат, или нямат добри математически познания. Това заяви Хайме Сааведра – старши директор на сектора „Образование“ в Световната банка и бивш министър на образованието на Перу. В световен мащаб 44 процента от учениците не се справят добре по математика, а 53 процента не разбират това, което четат, каза Сааведра. Той уточни, че тези данни не са еднакви навсякъде по света. Има държави в Централна Европа, където тези проценти са наполовина, в Източна Европа са около 25 процента, в Латинска Америка са около 40 процента, а в Африка са 90 процента. „За Африка говорим за нещо чудовищно, за нещо умопомрачително, свързано с тези данни за образованието“, коментира Сааведра. Той съобщи, че има 260 милиона деца, които трябва да са в основното и в средното училище, но не са, т.е. пълният обхват все още остава предизвикателство.
Три са основните въпроси, по които трябва да работят всички министри на образованието. Те са свързани с учебните програми, с необходимостта от добри преподаватели и с управлението на образователните системи и училищата, каза Сааведра. Той отбеляза, че има и две предизвикателства пред целия свят. Първото от тях е за ранното детско образование, като в най-добрия случай, в световен план, половината от децата от 3 до 6 години посещават институция за ранно образование с приемливо качество. Това е много важно, защото първите години от живота са решаващи за бъдещите когнитивни умения на човека, отбеляза Сааведра. Той добави, че второто предизвикателство е свързано с обучението на възрастни и особено за хората, които са на пазара на труда, но не са получили качествено образование.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев благодари за представянето на доклада именно в България, въпреки че в него няма конкретни данни за България, защото той не е посветен на страната ни. Той отбеляза обаче, че има много доклади на Световната банка, които са фокусирани върху България. „Четейки този доклад, сме по-убедени, че политиките, които сме формулирали, са правилни“, каза министър Вълчев.
Той подчерта, че много от политиките в образованието изискват многогодишни усилия, които надхвърлят мандата на едно правителство или на едно Народно събрание. Днес има относителен политически консенсус за тях, напр. за приобщаващото образование, за финансирането на образованието и за учителите, каза министър Вълчев. Той съобщи, че предлагането на законодателна промяна за задължителен обхват на децата на четири години е в управленската програма. В момента изчакваме, тъй като знаем, че има и конституционно дело. Не сме се отказали от нея, докладът потвърждава колко е важно децата да са обхванати в ранна детска възраст, заяви Вълчев.
„Наша основна цел е да научим децата на ключовите компетентности на 21 век, да инвестираме в тях от най-ранна детска възраст, да ги изградим като творци и мислещи личности“, допълни още министърът.
Първа рефлексия по доклада направиха Деян Колев, Траян Траянов и директорите Людмил Лачев и Ксения Семизарова. Според председателя на Амалипе докладът почива на правилната теоретична предпоставка, че достъпът до образование и качеството на образование са два взамно свързани аспекта на една образователна реалия и ако училището функционира добре като система, подобряването на единия аспект ще води до подобряване и на другия. Той посочи също така, че образователната среда в България от десетилетия се характеризира със системни диспропорции: между училищното образование в градските и в селските райони, както и между училищата, които обучават ученици от мнозинството и ромски ученици. Въвеждането на делегирани бюджети единствено на базата на броя ученици допълнително задълбочи тези диспропорции, подчерта Колев. Провеждащата се в момента реформа, при която делегираните бюджети зависят не само от броя на учениците, но и от броя на паралелките и образователните институции, както и предоставянето на допълнителни средства за учителите, работещи в селски училища и с уязвими групи дават надежда за подсигуряването на финансов ресурс за преодоляването на тези диспропорции. Голямата задача е той да бъде използван така, че да доведе до системна промяна, която ще подобри както достъпа, така и качеството на образование. Това зависи не само от МОН, но и от всички нас – учители, директори, НПО, подчерта председателят на Амалипе.
Докладът на английски език вижте тук
Източник: amalipe.com
Снимка: morgufile.com