Знаете за търсената популярност в интернет, особено при децата, при публикуване на собствени снимки и видеоклипове, които са по-провокативни, със сексуални намеци, в които те често са полуголи, понякога – и голи. През 2010 г. го правеха едва 4% от децата, а в края на 2016 г. – вече 24% от тях. Рискът е от фиксиране на вниманието на педофил към тях, а когато тези снимки и клипове се разпространят, децата често са подложени на тормоз от своите връстници. Заради подобни случаи имаме информация как семейства се преселват от един град в друг, защото в цели училища знаят за това. Стигало се е и до физическо насилие, до грозни обиди и подмятания. И това е само един пример. В целия свят, където има клонове на УНИЦЕФ за закрила на децата, бе представен наскоро глобален доклад за положението на децата в епохата на дигиталната икономика. Във всяка държава се предложиха на общественото внимание специфичните акценти, характерни за нея. У нас УНИЦЕФ България представи заедно с нас, Националният център за безопасен интернет, най-съществените моменти от националното представително изследване, направено от нас, което стана част от глобалния доклад. То бе второто за последните 6 г. През 2010 г. имаше подобно общоевропейско проучване, наричаше се „Децата на ЕС онлайн”, в което ние също представяхме България. И досега сме част от тази мрежа, която се разрасна и се нарича „Децата на света онлайн”.
Последното изследване ни позволи да сравним тенденциите, които са се развили през периода от 6 г. Резултатите от една страна са положителни, от друга – тревожни. Но ще направя една уговорка – няма данни, които могат да бъдат тълкувани едностранно като позитивни и като негативни. Ще разберете защо. Например, за тези последни 6 г. пикът на влизане на деца в интернет се е изместил с 3 г. надолу. През 2010 г. това се случваше на деца на 10 г. възраст, сега – на деца на 7 г. възраст, тук, в България. Наблюдаваме и много ранно масово навлизане на деца в интернет. До 7 г. възраст 50% от децата у нас вече са в интернет. Дали това е добре или зле? Нека сравним данните от 2010 г., когато българските деца се класираха на второ място след шведските по продължителност на ползване на интернет. А колкото по-дълго се ползва той, толкова повече се увеличават и рисковете. Но от друга страна изследването включваше и осем основни компетентности, за да се защити безопасността в мрежата. А там българските и шведските деца се класираха доста над средноевропейското равнище. Затова по-честото ползване на интернет от една страна увеличава рисковете, а от друга – учи децата на умения сами да се пазят от тях. Но това изключително много зависи от родителите – доколко те са говорили с детето си за интернет или просто са му дали таблета и са му казали – играй си с него. За съжаление, т.нар. дигитално родителство /родителят да знае основните рискове, защото той е този, който прави първия профил на детето си във Фейсбук – там не се позволява самостоятелно да се идентифицираш с профил под 13 г. – бел.а./ все още е доста изоставащо в целия свят, а в България – още повече.
Да си в социалните мрежи не е нещо укорително, когато си под 13 г. – виждаш, че там е целият ти клас, а теб да те няма. Затова много от тези профили се създават с фалшива възраст, защото друг начин няма. Родителят помага в този случай и той избира първата хрумнала му възраст – може и да звучи комично, но в интернет децата са с възраст 35, та дори 50 г. и 60 г. Такава е практиката, но в този случай родителите не знаят, че така лишават децата си от 6 базови защити, които Фейсбук предоставя за профили под 18 г. А те са: никой не може да поства в профила на дете, да го тагва на снимки, които автоматично излизат без одобрение от името на този профил, не може човек, който е извън списъка на приятелите и на приятелите на приятелите на детето да комуникира с него, т.е. така се препятства свързването с непознат. И още нещо – никаква външна търсачка от типа на Гугъл не може да открие профил, който е с възраст под 18 г. Докато при профилите на пълнолетните не е така. Това са все защити, за които родителите не подозират, и децата в някакъв момент са оставени от тях сами да се оправят.
До 9 г. възраст децата са по-скоро пасивни потребители на интернет – гледат анимации, видеоклипове и др. Често малките, които още не могат да пишат, търсят анимации гласово – примерно за Том и Джери. На 3-4 г. те спокойно дават командата и Ютуб изважда съответните клипчета. Но на второ-трето кликване отстрани на страницата, при предлаганите други видеа, започват да се появяват порноматериали, често – порнографска анимация, в които героите на Дисни се използват, за да се представят сексуални сцени, често доста груби и с насилие. Точно това родителите трябва да знаят, както и да са информирани, че много лесно могат да се избегнат тези шокиращи за малкото дете сюжети. Те просто трябва да направят в Гугъл детски профил, в който дори не е нужно да се пише точната възраст на детето – тогава системата автоматично включва защити. Така в Ютуб всички видеоматериали, които са означени с 18+ и засечените порнографски анимации не излизат при търсенето.
Детският профил е за всички под 18 г. и изисква само една регистрация. Така детето може да ползва интернет само през собствения си профил – по този начин се премахва огромна част от съдържанието, което не е подходящо за него, включително и рекламите. На нашия сайт, на Центъра за безопасен интернет – safenet.bg имаме описани всички рискове за деца в съответствие с възрастта им, второ – съвети как те да се избегнат. Описали сме стъпка по стъпка как се прави детски профил, дали сме линк към най-новата програма на български език за родителски контрол за мобилни устройства, която се разпространява безплатно, благодарение на добрата воля на българо-немска компания. Нека родителите почетат малко преди да връчат на детето си таблета или телефона. И тук ще се върна на тревожните тенденции от последните 6 г. Данните показват, че се засилва насилието в интернет. А и извън него. Както имаме нарастване на сексуализацията на децата, така се увеличават и случаите на тормоз над децата – независимо дали физически или онлайн. 15% от децата признават, че са тормозени, 48% от тормозените споделят, че това става онлайн, а 36% от тях казват, че това се случва от страна на техни връстници. Децата много добре осъзнават, че тормозът в класната стая, в двора, в коридора се вижда от 30-50-100 деца, но в онлайн свидетелите са хиляди. Ако си тормозен в училище, свършват часовете и се прибираш в къщи на спокойствие, но онлайн тормозът не спира, той е 24 ч. в денонощието. И като резултат – сложни психически и емоционални травми в неукрепналия детски свят.
Необяснимо е, че има родители, които не подготвят децата си за това, въпреки че има варианти за предпазване и реакция. А училището като че ли все още не признава, че интернет съществува. За мнозина от учителите и възпитателите това, което се случва в интернет, не се случва в училището, следователно няма проблем. Същото е и при българските институции по този въпрос – те са абдикирали от темата за защита на децата в интернет пространството. Да, има я в различни стратегии, преписани от европейски директиви, но на практика всичко, което се прави, е на плещите на Центъра за безопасен интернет в партньорство с ГДБОП. Другите институции ни подкрепят на думи. Учудващо е нали? За мен не е – България няма координирана национална политика за защита на децата от насилие в онлайн пространството. Затова настояваме да се създаде министерство за детето и семейството и мисля, че от ДАЗД биха ни подкрепили, защото те в момента нямат нито необходимите средства, нито правомощия. На нас ни трябва превенция, която включва ограмотяване на родителите по темата, а и промяна в учебните програми и съдържание. Интернетът не се състои вече само от технически умения, той отдавна е социална среда – 80% от комуникацията и социализацията на децата минава през компютърни устройства, а това у нас е извън образователната система. Виждаме го и в нашата работа – зачестяват сигналите и спада възрастта на деца, които са виктимизирани и стават жертва на сексуална експлоатация онлайн. Те не могат да се защитят, стига се до реално сексуално насилие и тогава нещата стигат до ГДБОП, прокуратурата и съда. Затова е време родители и институции да се събудят сега, защото, както казват, утре вече ще е късно.
Източник: БГНЕС
Снимка: photl.com