-Г-н Апостолов, в публичното пространство се появи информация, че по 11 деца са били жертва на интернет тормоз всеки ден, като данните са за 2017 година. Как ще коментирате тази информация?
– Всъщност изнесените в публичното пространство данни не са точни и ще обясня защо. Става дума за над 4400 сигнала, които сме получили, за открито съдържание със сексуално насилие над деца. Това са места с изображения или видеоматериали със сексуална експлоатация над деца. Така че става дума за материали, а не за деца. От тях над 3800 се оказаха на български сървъри. Никой обаче не може да каже колко от въпросните материали се отнасят за българчета, защото у нас няма институция, която може да идентифицира само по изображения. ГДБОП, които са ни преки партньори, едва смогват да проверяват сигналите, подадени само от нас.
– Все пак данните са доста притеснителни. Преди известно време заявихте и че пада възрастта на децата, които влизат за първи път в интернет. Каква е тенденцията сега?
– Тук трябва да уточним, че има пик, когато най-много деца на определена възраст започнат да използват интернет. В това отношение възрастта пада с три години. През 2010 година пикът беше 10-годишна възраст, а сега е 7. Но всъщност 50% от българските деца до 7-годишна възраст са в интернет.
– 4400 сигнала за откриването на материали със сексуално съдържание не са никак малко, увеличават ли се обаче всяка година, или намаляват?
– Много са наистина. През 2017 година бяхме на 5-о място в Европа по хостване на такова съдържание със сексуална експлоатация на деца. В предишни години имахме по 400 – 500 сигнала. Но това не се дължи на някаква вълна към България, а по-скоро на усъвършенстването на технологиите. Вече при въвеждането на една софтуерна програма автоматично се сканират части от интернет пространството и това помогна да се открият подобни материали. Имайте предвид, че дори голяма част от тях са стари, но те са намерени и в български сървъри. Това не означава, че има нарастване на това престъпление. По-скоро тревожното е, че от ГДБОП заявиха, че за една година са работили по 80 случая на педофилски посегателства над деца. Тук отново трябва да боравим внимателно с думите, защото огромната част от педофилите, които манипулират деца, целят просто да придобият материали със сексуално съдържание. Имам предвид голи снимки, видеоклипове, понякога те искат да подмамят детето да извършва сексуални действия със себе си. На тях им е нужно съдържанието. Изключително редки са случаите на използването на това съдържание, за да се изнудва детето с цел реална сексуална злоупотреба. Тези хора знаят, че реалният досег с дете вече носи друг тип наказания. Така че те търсят съдържание за собствено удовлетворение и за да си разменят материали в педофилските общности.
– Как си обяснявате, че тези заплахи и изобщо престъпленията в интренет се увеличават? Живеем в дигитална ера, но доколко самите ние сме подготвени да се справим с предизвикателствата?
– Това е огромният проблем. Наше изследване показа, че 48% от децата си признават, че не биха могли да разпознаят невярна от вярна информация в интернет. Като под информация тук разбираме не само широко разпространените „фалшиви новини“. Става дума дори да разпознаеш човека, който се свързва с теб. Още по-тревожното е, че половината от родителите на тези деца, които сме интервюирали, признават, че не биха могли да отсеят информацията. Затова ние говорим за придобиване на умения за дигитална медийна грамотност, което означава способност за критична оценка на ситуация, информация, поведение в дигитална среда, за да прецениш на кое да се довериш и на кое не. Като се започне от вярване в някакво твърдение, до човек, който се представя за някого, или пък манипулирани снимки. Затова ние настояваме пред Министерството на образованието, че развиването на тези умения у децата трябва да започне в 1-ви клас и да продължи до 12-и клас с междупредметни връзки. Ние не искаме да се въвежда някакъв специален предмет, защото такъв няма. Това са умения, които се развиват чрез упражнения. Тук имам предвид да се тръгне най-напред от четенето с разбиране, където винаги нашите ученици попадат на дъното на класациите, а това е базата на критичното мислене. Няма как това да се случи с девет часа за 12 години обучение в училище, което Министерството на образованието въведе за първи път. Предвижда се в девет часа на класа от 1-ви – 12-и клас да се преподава медийна грамотност. Няма как да развият умения за това време. Имаме и работна група с представител на МОН, която разработи специална методика за развиване на дигитални умения от 1-ви до 4-ти клас. Уникалното в нея е, че тя е базирана на учебно съдържание. Тогава децата се включват активно, сравняват информация. Така че нещата са назрели, просто трябва да обърнем лице към изискванията на новата епоха.
– Но как така се получава, че живеем в информационна епоха, а в същото време се оказваме доста неинформирани?
– Тук ще използвам един пример. Влизате в магазин и искате да си купите сирене. В единия има само два вида, а в другия -20 вида. Сигурно се сещате къде ще ви е по-лесно да се ориентирате. Проблемът на дигитално-информационната епоха е, че информацията е огромно количество. Тя не може да бъде обхваната. Затова трябва да се запознаеш с някои неща, да се информираш. Но човек трябва да е по-активен, а не само да влиза във Фейсбук. Необходимо е винаги да подхождаме с доза скептицизъм към всичко, на което попадаме. Само така можем да направим избор.
– Колко опасно стана явлението фалшиви новини?
– Какво означава фалшива новина? Нека тръгнем от базовото нещо – имаме ли журналистическа новина, която е на 100% обективна? Изобщо възможно ли е това? Дори фактите и цитатите да са точни, може начинът, по. който подреждаме материала, да съдържа внушение. Информацията се пречупва чрез посредника, от който се предава. Също така имаме манипулиране на информацията. Това е, когато избираме само факти и цитати, които пасват на внушението, което целим. Може да имаме изцяло фалшива новина, когато се измислят факти и цитати, без да се аргументират. Най-опасният вид са тези, които правят микс от тях – реални факти, но ги смесват с измислени. Така медийно неграмотният човек се лъже. Така че овладяването на такива умения е задължително при използването на интернет.
– Тъй като животът ни се пренесе в социалните мрежи, можем ли да кажем кога ще дойде краят им, или той никога няма да дойде всъщност?
– Не мисля, че ще дойде краят на социалните мрежи. Те се превърнаха в нещо противоположно на това, което декларираха в началото. Тогава ни беше заявено, че ще имаме едно глобално село, което ще изглади различията помежду ни, а се случи точно обратното. Хората се затвориха в един кръг на техни познати, които споделят едни и същи виждания. Но начинът да се справим с това не е опитът за цензуриране. По нашите наблюдения съдим, че когато нещо не може да се организира от външен натиск, то започва да се самоорганизира. Все по-често се случва, когато някой потребител разпространява фалшива информация, други да започват да го оборват с аргументи. Така че културата на хората леко се повишава. Няма да ни помогнат забрани, а умението за критично мислене. Социалните мрежи няма да загинат, но са нужни повече усилия от страна на потребителите. Ако имаме дигитално медийно образование от най-ранна възраст, тогава децата ще използват интернет в своя полза.
Източник: в. Монитор
Снимка: freeimages.com
