Дела, дела и пак думи – това е моделът за реформи на българското образование. Приказките какво трябва да се направи са на килограм, а стигне ли се до практически действия, то винаги има обективни спънки. От години се говори за реформите, които да изведат системата на образованието на качествено ново ниво, което да е в унисон с технологичната динамика. Но в момента, в който служебният министър на образованието проф. Николай Денков се обяви за незабавен старт на реформите, ректорите на университетите в един глас казаха, че сега не е моментът. А кога?!
Скорост
С тези реформи само на думи може да минат още 100 години, но дали реалността ще се спре, за да се съобрази с всички аргументи за по-бавна промяна. Даваме ли й пари, системата на образованието ще ги „усвои“ и те все ще са малко. Затова нека да извадим качеството пред скоби. Имаме 51 висши училища. Ако ни се виждат прекалено много при драстично намаляващия брой студенти, нека те останат толкова, от колкото реално има нужда. Възможност е чрез професорско-преподавателска приватизация повечето от тях да докажат правото си на съществуване, защо пък не… Ако парите безусловно следват ученика или студента, не нуждите на икономиката ще диктуват избора на образование, а произволните решения на хора, които не си сверяват часовника с пазара.
Цена
Ако системата на образованието сама не влезе в нужното русло, пазарната ситуация ще я вкара там, където трябва. Но с голямо закъснение и на твърде висока за обществото цена. Затова по-добре да направим промените навреме, макар и болезнено, отколкото късно, когато „пациентът“ ще е загубил всякаква чувствителност. Защо ли българските средни и висши училища хранят илюзии, че времето ще спре, за да ги изчака. Глобализацията предлага доста възможности за учене в страната, но много повече извън нея. Ето защо е крайно време българското образование да влезе в час.
Предлагаме три мнения по темата за образованието и неговото финансиране:
Доц. д-р Григорий Вазов, президент и ректор на ВУЗФ: Приватизацията на университети ще разсече възела от проблеми
Всички използвани досега модели за финансиране на образованието водят до различни форми на противоречия. Най-правилният модел според мен би бил този, при който ще се запази досегашният обем на средствата за всеки университет. Втората стъпка е министърът на образованието да сключи договори за управление с университетите и в рамките на пет години финансирането да не се променя, но ректорите да бъдат задължени да преструктурират университетите, които ръководят. И така да се стигне до по-качествено образование. Този модел ще даде възможност на ректорите да решат проблема с многото катедри и специалности, които отдавна не съществуват на пазара. Ще се решат и кадровите проблеми. Ще се съкрати обемът на студентите в държавните университети и ще се развие истинският потенциал за качествено образование. Реформите обаче няма да са формални при гарантирано за пет години спокойствие, тъй като ще се направи план за преструктуриране в рамките на този период. Ректорът ще получава договореното финансиране само при положение че изпълнява този план. По такъв начин ще се въведе корпоративен тип управление на висшите училища. Подписаният договор продължава да действа и при следващия ректор, ако междувременно мандатът изтече и на негово място бъде избран друг.
Неочаквано служебният министър на образованието проф. Николай Денков поиска промени при приет бюджет за годината и при вече подготвена кампания за прием на студенти за следващата учебна година. Подкрепям желанието му за бързи реформи, но в момента не са налице необходимите предпоставки, тъй като ректорите не са подготвени за изпълнението на такива спешни промени. За три години и половина се смениха седем министри на образованието. Всеки нов министър идва с нови идеи и намерения и няма устойчивост на решенията.
Във ВУЗФ моделът на взаимодействие с бизнеса работи добре, ние правим съвместни магистратури, имаме общи инициативи, гъвкави сме, но като ректор на частен университет аз разполагам със свободата да го правя. Ето защо и на ректорите на държавните университети чрез нов закон трябва да им се дадат по-големи мениджърски права. Невинаги Академичният съвет е в състояние да взема адекватни стопански, финансови и стратегически решения, тъй като се преплитат и много лични интереси, интереси на катедри и факултети.
Ефективната формула за промяна е приватизацията на голямата част от държавните университети. Сегашният модел на финансиране е порочен. Затова държавата трябва да запази като държавни 7-8 ключови университета, в тях да се съсредоточи финансирането на фундаментална наука и иновации. Всички останали университети, които твърдят, че са добри и имат право на съществуване, нека да излязат на пазара и да предложат модел на приватизация. Каквото и да променяме в средното и висшето образование, няма да повишим неговото качество, ако не се появи конкуренция и стремеж да се влезе в университет.
Ако не реформираме образованието по правилния начин, всичко ще стане по естествен път, но той ще е много по-тежък и на доста по-висока цена.
Д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens България: Бизнесът инвестира в подготовката на кадри
През последните години въпросът с финансирането на висшето образование се появява отново и отново в дневния ред на обществото. Моето впечатление е, че държавата се опитва да стигне до един компромисен вариант, правейки плавен завой от финансирането „на калпак“ към един диференциран подход, основан на качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Търсят се начини, включително законодателни, да бъде ограничено разрастването на неефективните професионални направления и да се насърчат онези, които отговарят на изискванията и нуждите на реалната икономика. В началото на миналата година например бяха въведени т. нар. приоритетни направления, сред които математика, информационни технологии, инженерни специалности, архитектура, металургия. Смятам, че това е стъпка в правилната посока, тъй като подготовката и насочеността на кадрите трябва да следва нуждите на бизнеса. Същевременно вярвам, че е необходимо още по-тясно координиране както между бизнеса и държавните институции при осъществяването на подобни реформи, така и между компаниите и университетите, които създават кадри за тях.
Мястото на бизнеса е там, където са неговите кадри в университетите, колежите, професионалните гимназии. Големите български компании инвестират много средства, време и усилия в осъществяването и поддържането на връзката с потенциалните си служители, като възрастовата граница на младежите, на които сме готови да подадем ръка, пада все повече. Докато допреди няколко години компаниите, специално в технологичния сектор, работеха предимно със студенти от техническите специалности в последните курсове от обучението, то днес фирми като Siemens търсят връзка с тях още в първи и втори курс, като им предлагат възможности за стаж, обучение, а при определени условия и работа.
Siemens България има дългогодишни отношения на партньорство и сътрудничество с повечето от техническите университети в страната. Дарени от нас лаборатории функционират в техническите университети в София, Варна, Шумен, Русе, като подпомагат практическото обучение на младежите, а по този начин и бъдещата им професионална реализация. Наши експерти участват в образователния и изпитния процес, дават консултации и поддържат редовна връзка със студентите. Разбира се, предлагаме стажове и практики, които предоставят възможност на младите хора да направят първите стъпки в кариерата си и да получат обратна връзка.
През последните години както ние, така и други компании започват да се ориентират все повече към сътрудничество с професионалните гимназии и училища, за да може младежите в още по-ранна възраст да получат реална представа за възможностите на пазара на труда. Всичко това са непрекъснати и устойчиви инвестиции и усилия от страна на бизнеса у нас и вярвам, че първите добри резултати вече са налице.
Проф. д-р Костадин Костадинов от Института по механика при БАН и бивш зам.-министър на образованието и науката: Нужни са бързи реформи
Най-подходящ модел за финансиране на висшите училища, отчитайки значително намаления брой на българските студенти не само заради демографския срив, но и поради конкуренцията на чуждестранните университети, е вързан с повишаване на качеството и конкурентоспособността. Това означава да се финансират приоритетно водещите направления в съответните вузове, като се повиши и тяхната научна разпознаваемост. Това ще доведе до привличане и на повече чуждестранни студенти.
Заради ефективността на организацията на самите висши училища е необходимо те да се интегрират, като се ползват съвместни катедри, лаборатории и дори институти, където да се провеждат научни изследвания с включване на студентите. Възможно решение са изгражданите в момента центрове за усъвършенстване и конкурентоспособност по ОП НОИР.
Същевременно съсредоточаването на висши училища основно в София води до нарушаване принципа на равномерно и устойчиво регионално развитие. Затова трябва да се финансира и висшето образование с регионална значимост, но не в ущърб на качеството. Развиването на такъв капацитет може да става чрез т. нар. регионални центрове, които ще се създадат по ОП НОИР.
Трябват ни бързи реформи в модела на финансиране, съобразени с качеството, защото процесът е започнал и от бързата ни адаптивност ще зависи дали ще наваксаме изоставането в нивото на висшето образование. Качеството се гледа през призмата на подготвеността за нуждите на бизнеса и на институциите, която имат завършилите студенти, и се мери чрез тяхната реализация.
Интегрирането на отделните висши училища, включително с научните институти на БАН и Селскостопанската академия, е по-бавен процес в рамките на 3-5 години, през които да се изградят новите научно-образователни центрове с много добра връзка с бизнеса. Проблемът не е само в България, адекватни решения се търсят навсякъде по света. Такъв пример е започващото интегриране, което ще продължи до 2019 г. на три висши училища във финландския град Тампере, като целта е по-ефективно използване на наличните ресурси и повишаване рейтинга на интегрирания университет.
В България липсва една степен за професионално образование – колежите. Средното ни образование подготвя работници с начална квалификация, които след натрупване на определен опит в производството се нуждаят от допълнителни знания, за да се развият като висококвалифицирани средни специалисти, които са майстори в професията си. Нашето средно образование дава сравнително хубава подготовка и е факт търсенето на наши кадри от чуждестранните университети, където обикновено те са добре приети. Проблем е масовостта на тези резултати.
Ролята на бизнеса в образованието е на равностоен партньор – особено активна трябва да е тя в професионалната сфера, където има нужда да се изграждат съвместни учебни центрове и лаборатории за придобиване на актуални знания и умения, както и за оценка на придобитата квалификация.
Източник: сп. Икономика
Снимка: photl.com
