На 19 ноември отбелязваме Световният ден на тоалетната, обявен с резолюция на ООН с цел да мотивира милиони хора по света за решаване на проблемите, свързани с канализацията и хигиенните условия на санитарните възли.
По този повод индустриален клъстър „Средногорие“ и детски научен център „Музейко“ организираха форума TOILETS.BG. „Целта на събитието е да съберем широк кръг заинтересовани страни: централна и местна власт, регулаторни органи, здравни и образователни институции, производители и доставчици на оборудване, консумативи и услуги, социално отговорния бизнес, неправителствени организации, и заедно да дискутираме какво е направено и какво още може да се направи, за да подобрим състоянието на обществените тоалетни в страната ни“, коментира Николай Минков – изпълнителен директор на клъстър „Средногорие“. Човек прекарва средно между 4 и 5% от живота си в тоалетната и затова наличието и състоянието на качествени санитарни помещения е изключително важно за здравето, хигиената и социалния живот на всеки от нас.
В конференцията взе участие и Национална мрежа за децата, която от 2010 година стартира кампанията „Малка или голяма е нуждата от по-добри училищни тоалетни“ с цел да привлече вниманието и да активизира обществото и институциите за разрешаването на този голям проблем. Проучване, проведено от Национална мрежа за децата сред 800 ученици, показва, че 70% от учениците се въздържат да използват санитарните възли в училище. Често пъти те са в състояние, което децата определят като „супер отвратително”. Обясненията за това са много – от това, че хигиената им е под въпрос, до факта, че липсват сапун, тоалетна хартия и топла вода. Да не говорим, че често пъти вратите не се затварят или дори няма врати. На повечето места тоалетните са тип „дупка в пода”, а в XXI век в България все още има много училища с външни тоалетни.
Често пъти всички ние – учители, родители и ученици не обръщаме много голямо внимание на темата с тоалетните, или пък просто не говорим за нея – това е тема-табу, определяна като „смешна или несериозна”. Много родители не знаят как изглежда тоалетната в училището на детето им, нито пък дали то я използва или не. Директорите, мислейки за много други предизвикателства на управлението на учебното заведение, не отделят внимание на точно тази част от „материалната база”.
А невъзможността децата да използват чисти, достъпни и сигурни тоалетни с необходимите хигиенни консумативи, води до много сериозни последици. „Стискането” през целия учебен ден, който продължава от 5 до 7 часа, е основна причина за редица заболявания на отделителната система – от възпаления до инконтиненция и дори рак на дебелото черво. Липсата на условия за измиване на ръцете водят до повишаване на риска от заболяване от хепатит А. Има и рискове за психичното здраве – от повишена напрегнатост и смущения в концентрацията до негативна самооценка и негативно отношение към собственото тяло.
Близо 140 000 деца в България имат функционално отклонение на бъбреците, защото не ходят редовно до тоалетна. Това може да доведе до повтарящи се инфекции. Екипът на доц. Анелия Буева от Клиниката по детска нефрология и хемодиализа към СБАЛ по детски болести през последните години е направил скрининг на деца от цяла България, който е установил стряскаща статистика. 40 000 български деца имат т.нар. „скрити“ бъбречни заболявания, при които няма симптоми, но остават сериозни и необратими функционални поражения на отделителната система и бъбреците.
Именно, за да помогне на училищата за решаването на този проблем, Национална мрежа за децата изработи и разпространи Практическо ръководство за управление на училищните тоалетни. Можете да изтеглите и използвате ръководството, което съдържа подробна информация не само за нормативната база и възможностите за ремонт и обновяване, но и за последваща качествена поддръжка с участието на самите ученици и училищния персонал.
Сред останалите участници във форума бяха архитект Борислав Игнатов, председател на УС на Камарата на архитектите в България, който представи различните възможности и решения за обществените санитарни възли, включително и иновативни идеи за оползотворяване и реновиране на старите градски тоалетни, които не функционират. Той постави и проблема за опазването на чистата питейна вода, която е само 0,5% от общите водни запаси на Земята – останалата вода е солена (океанска и морска) и замръзнала (снежните шапки на планините и ледниците). Арх. Игнатов представи и световна статистика, според която за питейни нужди човек използва около 500 л. вода годишно, докато за почистване на тоалетната ние изразходваме средно 15 000 л. питейна вода годишно на човек. Това е огромен ресурс, който имаме потенциална да оптимизираме, заяви арх. Борисов и представи различни съвременни решения, които пестят вода.
По време на форума пррезентации направиха и Стефан Петров – управител на фирма „Екотой“, Тодор Тодоров, мениджър поддръжка на сградния фонд в Англо-американското училище. Урбанистът Ангел Буров, представител на инициативна група „София – зелена столица“ показа примери от различни части на света за подобряване на градската среда и обществените тоалетни.
Голям интерес предизвика презентацията на Тихомир Трифонов – директор на средищното ОУ „См. Св. Кирил и Методий“, с. Царев Брод, област Шумен, който показа как едно малко училище в отдалечен район е успяло да ремонтира напълно санитарните си помещения, така че цялата училищна общност да се гордее с постигнатото. Училището е носител на наградата на Национална мрежа за децата „Златна ябълка“ за принос към благосъстоянието на децата в категория „Училище“ през 2011 г.
Бистра Кирова – изпълнителен директор на детския научен център „Музейко“ представи опита на първия български научен музей за деца, който има 120 000 посетители годишно, 18 000 училищни групи и управлява в сградите си 21 тоалетни, които предлагат достъпни условия, съобразени с децата, майките с бебета и колички, и инвалидите. Г-жа Кирова увери, че изграждането на качествени санитарни помещения е въпрос не само на финансови ресурси, но и на обмислени и креативни решения за управлението и поддръжката им. Тя също даде вдъхновяващ пример как родителите в едно столично училище са се обединили и са инициирали сами акция за ремонтиране на тоалетните в учебното заведение и за информиране и мотивиране на децата, за да могат обновените помещения да се запазят и поддържат в добро състояние с общи усилия.
