Национална мрежа за децата изрази становище по внесените в Комисията по образование и наука Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Категорично се обявяваме против внесените предложения и обвързването на посещаването на училище или предучилищни групи с получаване на детски надбавки и социални помощи, без тези мерки да бъдат пряко обвързани със социална работа и подкрепа за децата в риск от отпадане и техните семейства.
Внесените предложения за изменение в двата закона не почиват на детайлен анализ на данните за връзката между досега практикуваното в продължение на няколко години спиране на детските надбавки за един месец при допуснати отсъствия и връщането на децата в училище. Увеличаващият се брой наказани по този показател семейства ясно доказва не само, че мярката е неефективна и все повече деца отпадат от училище за кратко или дългосрочно, но също така, че превантивната работа със семействата отново е отстъпила място на наказателния подход. В този смисъл увеличаването на периода на санкцията от един месец на цяла година не почива на оценка на риска от увеличаване на негативната статистика, като трайно остави децата, наказани с тази мярка, извън обхвата на задължителното образование. Още повече, че предложенията за санкциониране при 5 неизвинени отсъствия за учениците и 3 дни отсъствие за децата от предучилищните групи е изключително рестриктивно и ще доведе до масови наказания на деца, които не отсъстват системно от училище, тъй като нито основанието за наказание, нито самото наказание са пропорционални на проблема и не показват разбиране на причините за него.
На 27 март 2019 г. Европейският комитет за социални права публикува решението си по делото Equal Rights Trust срещу България (Жалба №121/2016). Делото засяга промяна на Закона за семейните помощи за деца от 2015 г., според което получаването на детски помощи се обвързва с посещаване на училище или детска градина. В Решението си от 16 октомври 2018 г. Комитетът категорично осъжда спирането на детските надбавки на това основание и намира нарушения на чл.16: Право на семейството на социална, правна и икономическа защита от Европейската социална харта на Съвета на Европа (ревизирана). В следствие на това решение България следва да отмени въпросните разпоредби. Вместо това сме свидетели на въвеждането на нови, още по-рестриктивни мерки, които са в противоречие с международния договор, по който България е присъединена по собствено желание страна.
Данните за 2017 г. сочат, че 45% или близо половината от децата в България са в риск от бедност или социално изключване, като за сравнение, делът в ЕС е 26,9%. Увеличаващото се с всяка изминала година неравенство в разпределението на доходите като цяло в обществото – най-богатите 20% от населението имат 7,1 пъти по-високи доходи от най-бедните 20%, което неминуемо се отразява и върху децата. Детските надбавки и социалните помощи от държавата имат за цел да подкрепят семействата с най-големи затруднения да посрещнат всекидневните нужди на децата си. Отнемането на тази подкрепа ще застраши непосредствено физическото оцеляване на много деца и ще ги обрече дългосрочно на задълбочаваща се бедност и социална маргинализация без да дава реална алтернатива, нито мотивация за връщане в училище пред избора да започнат работа или да останат у дома.
Съществуващото законодателство в областта на образованието постави добра основа за системна и целенасочена работа по превенция на отпадането от училище. Конкретните мерки и приложението на поетата политика за превенция на отпадането от училище са заложени в Национална стратегия за намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система 2013-2020 и Плана за изпълнението й за 2018-2020 г.
Въпреки заложените мерки, данните показват негативна тенденция за намаляване на записаните деца в училище във всяка от категориите, за които Националния статистически институт измерва групови нетни коефициенти по степени на образованието. Макар и след въведената задължителна предучилищна подготовка през 2004 и увеличаване на обхвата й през 2012 за децата на възраст съответно на шест и пет години, първоначално се наблюдава повишено записване, но от учебната 2013/2014 се отбелязва негативната тенденция към понижаване на нивата от 83,6% на предучилищна подготовка и 95,5 % на началното образование до 78,4% и 90,8% през 2017/2018 г .
Подчертаваме, че изпълнението на всяка цена на заложените цели и критерии в националните стратегии не трябва да бъде механично, изолирано явление, което да третира децата и техните индивидуални случаи и потребности като част от статистика и бройка, която трябва да бъде постигната за сметка на качеството на образованието и социалното включване.
На фона на всички положителни политики и дейности на Министерство на образованието и науката и постоянния фокус върху образованието и неговата реформа през последните години, въвеждането на наказателна мярка под формата на санкции към най-бедните и неравнопоставени семейства и деца идва като нелогична и силно негативна мярка, която освен, че превръща училището в наказателна, а не приобщаваща институция, измества фокуса от проблемите на социалната система върху и без това натоварените с множество отговорности учители и директори. Това допълнително би увеличило и търговията с извинителни бележки, като по този начин отново натоварва административно училището. С приемането на подобни изменения, цялата отговорност за социалното приобщаване ще се премести върху тях, което ще задълбочи пропастта между училището и семейството. Въпреки всички разговори за отварянето на училището към семейството и общността и работа с родителите, в момента се създават идеални условия за задълбочаване на кризата на недоволство от страна на семействата към училището. В такива условия не може да имаме очаквания за подобрена комуникация и превръщане на училището в желано място, дори и от родителите, които нямат финансови затруднения.
Не бива да се забравя и силно дискриминативния елемент във въвеждането на подобни санкции, тъй като те засягат само семействата, които получават детски надбавки и помощи, като по този начин предпоставят, че проблемът на отпадането от училище и непосещаването на училище са проблеми само на бедните семейства. Причините за непосещаване на училище, обаче, засягат всички социални прослойки и са свързани както с икономически условия, така и с културни особености, сегрегация на училищата, езикова бариера, миграция и движение на семейството, семейни проблеми, отсъствие на родителска грижа, агресия в училище, слабо развита система за приобщаване, недостатъчно подкрепящи специалисти във всички училища, недостиг и текучество на учители и специалисти по основни предмети, липса на физически достъп до училище, неефективни методи на обучение. Всички тези фактори влияят върху всеки индивидуален случай и могат да бъдат разрешени единствено чрез съвместни и интегрирани действия на образователната и социалната система, като превенцията и подкрепата се поставят винаги преди санкцията. В противен случай училището ще продължава да се възприема от много от учениците като място за изтърпяване на наказания, а не като предоставящо възможност за образование, развитие и бъдеще.
Потвърждение на факта, че без социална и приобщаваща работа не може да се говори за устойчив обхват на децата в училище са данните по Механизма за съвместна работа на институциите за обхващане и задържане в образователната система, според които за 2017/2018 г. при върнати 23 898 деца, 2124 или близо 9% са отпаднали повторно , като за 2/3 от тях не е представена пълна информация или не е заявена обективна причина за непосещаване на училище. Това показва, че към дадения момент усилията на Министерство на образованието са насочени повече към механичното събиране на деца и по-малко към подкрепа и реален анализ какви са причините те да отпадат. В същото време не се отчитат позитивите от социалната работа в училища и региони, където тя на практика се случва.
Наблюденията от практиката на организациите-членове на Мрежата показват, че към този момент не може да се говори за истинско взаимодействие между държавните институции и органи от различни сектори, което (системно) адресира преждевременното напускане на училището. Организациите-членове на Мрежата споделят и виждането за необходимостта от въвеждането на интегриран подход между различните секторни политики за разрешаване на проблемите с детската бедност, и в частност превенция на отпадането от училище. Преодоляването на системното и трайно социално изключване на децата не може да бъде реализирано без структурни промени в публичните услуги като образование, здравеопазване и др., и обвързването на социалните помощи със социалната работа, основана на индивидуален подход и комплексна оценка на нуждата от подкрепа. Подкрепата към семейството следва да се осъществява не само след преценка на доходите на родителите, но и на другите фактори, които определят възможността на родителите да се грижат за децата си.
В тази връзка, бихме искали да изразим за пореден път опасенията си, че без предприемането на промени, които да адресират системният регрес на системата за закрила на детето, обвързването на социалното подпомагане със социална работа и подобряване междуинституционалното взаимодействие между институциите, санкционирането на една малка част от българските семейства чрез спиране на детските надбавки и социалните помощи е поредната популистка акция, която няма да доведе до реална позитивна промяна нито в училищната система, нито в живота на децата на България.
Пълен текст на становището (DOC, 313 KB)
