В отношението към възпитанието на децата и към образованието нараства по-прагматично отношение към живота. Макар българинът да възпитава децата си в трудолюбие, решителност и постоянство, има рязък спад на родителското желание да се внуши на децата алтруизъм и въображение. При отношението към работата също се очертава бавен спад на социалност – българинът работи основно за собствена осигуреност и добро заплащане, цени все повече свободното си време и не възприема работата като дълг към другия.
Това са някои от изводите на българската част на Европейското изследване на ценностите, която беше представена в София от десетки учени, анализатори, политолози, коментатори. Те коментираха данните на социолозите от “Алфа Рисърч”, които са събрали и обработили информацията за България за най-големия европейски проект в областта на социалните науки. В проучването, което се прави още от 1981 г., участват 47 страни, България се включва през 1990 г.
Отношението към възпитанието на децата и към образованието следва общата тенденция, уловена от изследването, на нарастване на самочувствието на българите, но и на по-прагматично отношение към живота, посочи проф. Димитър Вацов от Нов български университет.
Ако днес повече хора считат себе си за щастливи и ценят повече работата и свободното си време, това се пренася и като нагласа към възпитанието на децата: трудолюбието, отговорността, постоянството и решителността са не само най-ценените добродетели, в които искаме да възпитаме децата си, но и те бележат ръст от средно 3-4 % спрямо 2008 г. Нараства тежестта на толерантността като базисна европейска ценност и това е част от нормализацията на демократичните отношения у нас, каза той. В същото време той отбеляза, че има спад на ценността, приписвана на въображението – въображението не е толкова важно, колкото първо “да подредиш собствения си двор”.
Най-рязък е спадът в подкрепата за алтруизма, който частично може да бъде обяснен със същата прагматична нагласа, каза Вацов. “Вероятно тук влияние оказват също несигурността в международните отношения днес и особено популистката пропаганда в медиите, която систематично подкопава идеята за общочовешки ценности, в частност подрива доверието в демокрацията и правата на човека като надеждни регулатори на егоизма в междуличностен и междудържавен план. Доверието в образователната система също показва нарастване на прагматичните и реалистки нагласи”, допълни той.
Маркира се бавен процес на разпад на социалност коментира проф. Александър Кьосев от СУ “Св. Климент Охридски”. По думите му въпросът “Кои от следните качества децата трябва да усвояват в семейството” получава отговори през 2018, които е добре да наречем тревожни. “Те демонстрират сериозен спад на родителското желание да се внуши на децата алтруизъм (от 31.4% до 14.4%, спад от цели 20 пункта) и “въображение” (от 24.4% до 20.2% – спад от 4 пункта). За сметка на тези “абстрактни” ценности и тук нарастват показателите на “непосредствените”, в някакъв смисъл патриархални добродетели, ценени в малката, видима общност. Все повече родители биха искали децата им да имат не въображение и алтруизъм, а трудолюбие, постоянство, отговорност и пр.”, отбеляза Кьосев.
Анализаторът отбеляза, че алтруизмът и въображението са важни и тяхното намаляване не е безобидно – те са основно социално лепило на модерното общество и модерната нация, чрез тях се изграждат солидарност, усещане за включеност, идентичност и социална кохезия. “Но, както се казва, това е само тенденция, все още само хипотеза, може би следващи изследвания ще разсеят тези тревоги. Но може би корабът потъва така бавно, че ние не забелязваме това”, завърши той.
Открояват се нагласи бъдещите граждани на България да са с чувство за отговорност и добри обноски, но за сметка на развиване на въображението, свободата на духа, самостоятелността, инициативността, независимостта, посочи и проф. Росен Стоянов от Нов български университет.
Политологът Антоний Гълъбов пък отбеляза, че се очертава ясна тенденция за възприемане на
работата като синоним на осигуреност, а не на труд или обществен дълг. Има стабилизиране на високите стойности на значение на работата и в същото време има видим ръст по отношение стойността на свободното време, отбеляза той. Затвърждава се мисленето за работата като осигуреност, най-важна е сигурността и доброто заплащане, едва една трета от изследваните смятат, че работата е дълг към другия, посочи Гълъбов.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: Glyn Lowe Photoworks
