Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите? Разкажете какво ви вдъхнови?
Връщате ме близо 30 години назад. Тогава, в далечната 1989 година, ставаха големите промени в живота – и за малки и големи. До това време държавата отделяше средства по силата на закон за създаване на условия за насърчаване на младежкото и детското техническо творчество и неговите изяви и ангажираше различните институции да помагат в работата на създадените клубове и кръжоци в училище. Изведнъж всичко това започна да намалява и изчезва и трябваше да се търсят нови възможности. Тогава се събрахме група поддръжници на тази дейност, които и до тогава се занимаваха с това и към тях се присъединиха представители на някои институции, които застанаха зад идеята, че доброто трябва да се съхрани. Юристи ни дадоха съвет за създаването на фондация и се наложи да създаваме „прецедент“, както казваха те. Така преди години беше регистрирана фондация „Еврика“ като първа такава след демократичните промени и се хванахме здраво за работа. За много неща експериментирахме, за други се учехме от опит на подобни формирования в други страни, създавахме контакти и привличахме съмишленици. Още през 1990 година проведохме първите конкурси и набирахме средства за подкрепа на инициативи и за отделни изявили се вече деца и младежи. И така се започна….
Вече можем да говорим за равносметки и постижения. И понеже на нас, представителите на точните науки, много ни допада да говорим с числа, ще спомена няколко.
През отминалите години от фондацията са осигурени и предоставени стипендии и добавки към стипендии за 2 500 студенти и ученици, сред които носители на медали от международните олимпиади по математика, информатика, физика, химия и биология. Предоставена е финансова помощ за участие на стотици български представители в международни научно-технически форуми и изяви. Сами и партньори организираме ежегодно конкурси, състезания и други научни и технически прояви. Само през последната 2018 година те са 26. Сред много успешните са конкурсът „ Космосът- настояще и бъдеще на човечеството“, който вече има двадесето годишно издание с повече от хиляда участници, националните състезания по моделизми, международния конкурс за компютърна рисунка и колаж „Творчество без граници“, където участниците също ежегодно надхвърлят хиляда деца и ученици, конкурсите „Природата- наш дом“ и по екология и опазване на околната среда. Мога да продължа да изреждам…
Кой е най–големият ви успех?
Лично аз смятам, че най- големият ни успех е, че съумяхме да създадем много полезни партньорства с организации, работещи с деца от страната и чужбина, с институции и научни институти. В това се крие и секрета за успеха ни в работата и постигнатите резултати. Привлякохме много учени, защото бъдещите кадри за науката и новите технологии могат да се готвят с участието на хора, които знаят и могат много. Вече има и не малко наши бивши стипендианти, които станаха наши сподвижници в работата сред децата и учениците и това е добрия знак, че заедно можем повече. Може би си струва да спомена и създадения преди близо двадесет години заедно с колегите и партньорите от Съюза на математиците в България, Института по математика и информатика на БАН и МФ „Св.св. Кирил и Методий“ Ученически институт по математика и информатика, който бележи възходящо развитие и вече има международно участие.
А кое е най–голямото предизвикателство?
Предизвикателство е да създадеш интерес у децата и да запалиш онова огънче в душите им, което да ги води към търсене и откриване на самостоятелни решения, на формирането на умения и стремеж към новото и непознатото. Неповторимо е удовлетворението, когато видиш да грейне на детското лице усмивката , когато се задвижи малкото роботче, конструирано и програмирано от тях.
Какво е посланието на организацията?
Казано кратко „За да мога, трябва да знам”.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Бих създала условия децата да се учат със съвременни средства и технологии, всяко дете да има шанс за избор на своето бъдеще и изява на таланта и способностите им.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Нека бъдем заедно – организации, институции, родители, училище, и да покажем, че българските деца са умни и способни и от това, което им даваме днес, зависи много утрешният ден, ще жънем плодове след години и тези плодове ще са за всяко дете, но и за България.
