Представители на работодателите ще имат право да преподават в университетите. Това става възможно с последните промени в Закона за висшето образование, което депутатите приеха на първо четене.
Поправките предвиждат „изявени специалисти от практиката”, които не са хабилитирани, да провеждат лекции. Това обаче ще става след решение на факултативния съвет и предложение на шефовете на катедрите. Има обаче и друго условие – учебните часове трябва да бъдат до 10% от учебния план за степен “бакалавър“ и до 20 на сто за магистрите.
Другите промени предвиждат представители на бизнеса да участват в разработването на учебните програми, а т.нар. изявени специалисти да участват в комисиите за провеждане на държавен изпит или за защита на диплома работа. Другата идея е хора от бизнеса да бъдат включени и в постоянните комисии на Националната агенция за оценяване и акредитация, която одобрява направленията, в които университетите обучават студенти.
От своя страна бизнесът настоява студентите държавна поръчка да работят в страната ни за определено време, а ако не желаят – да връщат сумата, поета от висшето учебно заведение. Страната ни е загубила близо 30 години от това, че младежите, завършили университет или средно специално училище, са напуснали пределите на държавата и са потърсили професионалното си развитие в чужбина веднага след дипломирането си. Според Добрин Иванов, изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), сумата възлиза на близо 25 милиарда лева, а средствата са абсолютно невъзвръщаеми. Изпълнителният директор на АИКБ заяви, че тези хора са допринесли за развитието на икономиката и БВП не на родината си, а на други държави, въпреки че са получили образованието си безплатно у нас.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България предлагат да се промени начина на финансиране на университетите. Те предлагат държавата да плаща само обучението в специалности, за които има реално търсене на пазара на труда.
Идеята висшистите задължително да остават и да работят в България за известен период от време по думите им не ограничава свободата или правото им на придвижване и работа.
“Всеки има право да имигрира, но и държавата има право да си търси направените инвестиции за образование”, обясни Иванов.
Предложението държавната поръчка да бъде възможна само за направления, които са приоритетни за бизнеса и за които има реална реализация на пазара на труда, е по известен начин дискриминираща. Студентите търсят развитие в чужбина, защото за жалост бизнесът там им предлага много по-добри условия на работа в сферата, в която уж родната образователна система бълва кадри. Проблемът е, че бизнесът не се съсредоточава върху това да се привлекат младите професионални кадри.
Източник: monitor.bg, dnes.bg
Снимка: freeimages.com
