Липсата на подготвени хора за пазара на труда се превръща във все по-болезнен проблем в България. Затова и става все по-ясно, че образованието не може да се справи без бизнеса, както и обратното. Добрата новина е, че все повече компании започват да осъзнават колко е важно да си подадат ръка с образователната система в лицето на министерството и учебните заведения. Сред компаниите се усеща готовност, но те понякога срещат трудности с негъвкавото законодателство, споделиха представители на бизнеса по време на конференцията „Образование за професиите на бъдещето“. От друга страна, самите училища също не знаят как да установят тази връзка. „Затворени в нашата професионална учителска общност, ние знаем много малко за бизнеса“, каза Диана Първанова, директор на ОУ „Васил Левски“ в Разград. „Невинаги достъпът до гимназиите е облекчен, много зависи от ръководството“, отбеляза от своя страна Венета Стоилова, HR мениджър, „Глобални операции“ България в „Сенсата технолоджис“.
Добър пример от последните месеци е рамковото споразумение между Министерството на образованието и науката и ИТ индустрията в лицето на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ), Българската аутсорсинг асоциация и ИКТ клъстера. Проблемът с липсата на кадри в ИТ сектора става все по-осезаем както у нас, така и в световен мащаб заради бързо развиващите се технологии и навлизането им във всяка сфера на бизнеса. Затова и именно тези компании са сред най-активните, когато става въпрос за сътрудничество с образователните институции и обучаването на бъдещите кадри.
Два са основните фактори за разрешаването на проблема, смята Петър Шарков от „Телерик академия“ – да се осигури финансиране и да се осигурят мотивирани учители. „Всеки от нас може да стане по-добър учител във всеки един аспект на живота“, добави той. А съоснователят на „Програмиста“ Никола Вълчанов отбеляза, че ако половин процент от печалбата на ИТ индустрията в България се инвестира във връзката с образованието, това може да реши целия кадрови проблем на фирмите в бъдеще.
През последните години вече има успешни инициативи в тази посока, както и активни директори и учители, които търсят как да ориентират учениците за пазара на труда (за някои от тях ви разказваме на следващите страници). За да успеят да попълнят дълбоките дупки обаче, е нужно и добрите практики да се мултиплицират, а не да остават само на парче.
Гимназията в Своге, която се готви за бъдещето
Професионалната гимназия „Велизар Пеев“ в Своге е първото учебно заведение в България, в което може да откриете зарядна колонка за електроавтомобил. Това обаче не е най-впечатляващото за училището. Екипът му се стреми да общува с бизнеса и да отговори на желанията и нуждите както на учениците, така и на компаниите. А с двете си най-нови специалности може да се похвали и с истински поглед в бъдещето. От есента на 2017 г. гимназията ще предлага специалността „Приложен програмист“, по която ще има прием за една паралелка с 26 ученици, но капацитетът може да се разшири до 29, ако има голям интерес. Приложното програмиране ще бъде на мястото на специалността по системно програмиране, като според директора на гимназията Станчо Атанасов новата програма ще бъде малко по-олекотена, но доста по-интересна. Той сподели, че интерес проявяват ученици и от съседните общини.
Намирането на преподаватели по компютърните специалности обикновено е проблем, съгласява се Атанасов, но за момента в гимназията в Своге не страдат от липса на такива. Извън конкретната специалност от есента в гимназията започва проект, който е ориентиран към ученици, които не са в паралелки по компютърни технологии, например от специалността кетъринг. „Те могат в извънкласни форми да бъдат обучавани по приложно програмиране, като замисълът е такъв, че да излизат повече специалисти. Това е по линия на договор между браншовата организация (Българската асоциация на софтуерните компании БАСКОМ – бел. ред.) и Министерството на образованието“, обяснява Атанасов. Според представители на организацията учениците могат да станат специалисти по програмиране в рамките на две-три години.
Гимназията „Велизар Пеев“ е и първата в България, която ще предлага специалността „Електрически превозни средства“ с интензивно изучаване на английски език, отново с капацитет от една паралелка с 26 ученици. Специалността се разкрива с подкрепата на Индустриален клъстър Електромобили (ИКЕМ). Гимназията е участвала на изложение през ноември, където представители на ИКЕМ се свързват с училището и това дава началото на партньорството. „Те видяха какво представлява училището, с каква база разполагаме и оттам тръгна идеята да разкрием тази специалност. Вече бяха защитили специалността в МОН“, разказва Атанасов. Партньори са и висши учебни заведения – Техническият университет в Русе и Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. Там ще се развиват бакалавърска и магистърска степен, за да могат учениците, завършили специалността в Своге, да продължат образованието си.
Що се отнася до преподавателите, Атанасов и екипът му отново са открили решение. „Ние разполагаме с електроинженери, тъй като имаме специалност „Електрически машини и апарати“. За тях сме договорили магистратура и квалификационни курсове в Техническия университет и Висшето транспортно училище, така че те ще бъдат подготвени. Специалността за електромобилите спокойно може да се преподава от електроинженери с малко допълнителна подготовка“, обясни Атанасов. Той обясни, че учениците започват да изучават специални предмети едва в девети клас.
Той обяснява, че има бъдеще в електромобилната индустрия и тя съвсем скоро ще изисква кадри. „Бъдещето е това и ние не трябва да изоставаме. Най-малкото защото трябва да се изгради инфраструктура и тази професия ще се занимава и с изграждане на зарядни станции, както и обслужване на електромобилите“, разказва директорът.
„Ние сме се постарали специалностите в училището да бъдат възможно най-актуалните за работния пазар в момента. Затова се насочихме към тези специалности“, обяснява Станчо Атанасов.
Как технологиите стъпиха в Разград
Детската „Телерик академия“ е един от ярките примери за силно партньорство между частния бизнес и образователната система. В началото тя попада под шапката на компанията Telerik, вече е самостоятелна организация, но продължава дейността си с пълна сила. „Инициативата осигурява достъп на деца от цялата страна до модерно, безплатно обучение по състезателно и приложно програмиране“, обяснява Петър Шарков, ръководител на младежките инициативи на „Телерик академия“. Академията има за цел да събуди интереса на учениците между 4 и 6 клас към дигиталните технологии и да ги подготви за бързо променящия се пазар на труда. През учебната 2016-2017 г. инициативата организира общо 36 групи по програмиране в 11 града, а от 2011 г. досега в детската „Телерик академия“ са се обучавали над 4 хил. деца.
„В основата на тази колаборация са предприемчивите директори и преподаватели в страната, които са отворени за иновации в образованието“, разказва Шарков. Така се случва и с основното училище „Васил Левски“ в Разград, като двигател на появата на академията там е преподавателят Венелин Николов. Той се вдъхновява от свои ученици, преминали обучението в София, и така през 2013 г. детската „Телерик академия“ стъпва в Разград. От началото й досега през обучението са минали близо 150 деца на възраст 9 – 13 години от региона.
Академията в Разград разчита на агресивна, но явно успешна медийна кампания, в която организаторите обявяват, че „ако искат детето им да стане следващият Стив Джобс“, родителите трябва да ги включат в новия проект. Привличат ученици от целия град, не само от математическата гимназия. „Интересът към школата е толкова висок, че ученици от съседните градове Попово и Търговище в продължение на месеци пътуват два пъти седмично до Разград, за да участват в програмата“, разказва Шарков. Затова и академията разширява дейността си в района и през 2016 г. заедно с ОУ „Любен Каравелов“ инициира школа в Попово, в която днес безплатно се обучават близо 70 деца.
В основата на философията на детската „Телерик академия“ стои фактът, че близо 82% от ИКТ специалистите са концентрирани в София. Според екипа на академията това се случва главно заради липсата на публични и частни образователни центрове извън столицата, които да предлагат задълбочено обучение в областта на технологиите и да служат като притегателна сила за бизнеса. Затова цел на детската „Телерик Академия“ е да се бори с това.
Източник: capital.bg
Снимка: photl.com
