Откъде дойде идеята да създадете организацията? Разкажете какво ви вдъхнови?
Аз самият съм глух. Родителите ми разбират това, когато съм бил на около 2 години. Винаги съм знаел дълбоко в себе си, че нещо трябва да направя и през 2014г. се зароди идеята ми за „Заслушай се“. Това се случи непосредствено след като се завърнах от Канада, където живях около 3 години. Нищо не се чуваше за нас, глухите и слабочуващите хора, тук в България. Някак си темата беше встрани, някак си изолирана. Това ме накара да направя нещо. Особено след като в продължение на почти 10 месеца аз ежедневно отивах в Съюза на глухите в България (СГБ), където бях свидетел на неща, които бяха нормални през 80-те или 90-те на миналия век. Но нямаха място вече сега през 21 век.
От 1994 до 2014 година не бях комуникирал с председателя на СГБ, с когото сме на доста различни мнения по темата за това, какво значи глухите да имат добър живот, това беше причината, поради която в продължение на 20 години не исках да имам нищо общо с глухите, нищо че аз самият съм част от тях. Причината е, че знаех и вярвах тогава, че ще съм по-щастлив в чуващия свят и че ще водя пълноценен живот сред чуващите хора. Нищо, че съм с практическа глухота.
Тогава предложих на ръководството на СГБ да организираме информационна кампания, чрез която да покажем кои са предизвикателствата пред глухите хора в българското общество. Бяхме започнали да водим разговори, имаше принципно съгласие, но в последния момент се отказаха и това беше и причината да основа фондация „Заслушай се“. Това се случи през втората половина на 2014 г. През първите 2-3 години на фондацията минахме през етапи на бурно развитие, видимост, разделение на лагери и всичко това беше, защото беше нужно да говорим открито за проблемите ни. Основните ни предизвикателства са, че малка част от глухите хора всъщност разбират, че заслужават да бъдат равнопоставени граждани. Това ни накара преди почти 2 години да се фокусираме изцяло върху застъпничество, менторство и специализиран труд в подкрепа на ефективни практики за овластяване и образование на глухите хора. В момента, фондацията има основен екип от 3-ма човека с фокус върху застъпничество и менторство за млади организации, които се занимават с деца от глухата общност, услуги за достъпност и модели за овластяване на младите хора от глухата общност. Примери са Младежката организация на глухите активисти (МОГА) и Академия за деца от глухата общност „Анди и Ая“.
Появата на „Заслушай се“ спомогна за активизиране на глухата общност, които лека полека разбират, че промяната зависи единствено и само от нас. Появиха се немалко организации. Дойде и моментът, в който всички започнахме да стигаме до заключението, че нямаме достатъчно местна експертиза. Така започна и програмата ни за обмен с Американската Асоциация на глухите хора и Университета Галодет във Вашингтон, единственият в света университет изцяло за глухи хора, където се преподава изцяло на американски жестов език. Засега сме единствено аз и Александър Иванов, председателя на МОГА, които сме участвали в тази програма за обмен и мечтата ни е да създадем такива възможности за поне още 10-на младежи от глухата общност с цел постигането на критична маса от глухи активисти, който да правят социална промяна в подкрепа на общността ни. Затова ние, от фондация „Заслушай се“ създадохме и фонд, който е отворен за всички желаещи сред глухите млади хора да правят социална промяна.
Кой е най–големият ви успех?
Успехът ми е, че не се отказах от каузата. Признавам си, че бях на ръба да се откажа преди 3 години. Сега съм повече от всякога твърдо решен, че съм тук в ролята си да бъда ментор в тази кауза и да съдействам за това да има истински глухи лидери в бъдеще и да успеят да бъдат пълноценно включени в обществото ни. Трябва да ги изведем от изолацията на глухата общност и да ги поставим истински в позиция на пълноправно включени в обществто ни чрез споделяне на възможности с тях. Какво ли не преживяхме през последните няколко години. Но най-страшното в глухата общност е липсата на пълноценен достъп до информация. Свидетели сме на фалшивите и манипулативни новини вътре в общността, която всъщност доведе до разделянето на лагери и висока степен на мнителност. Доведе и до сблъсък между статуквото на подпомагането и желанието за промяна и пълноценно включване на глухите хора. Миналата година беше знакова за глухата общност. В лицето на зам. министър Сачева от МОН видяхме съмишленик, който съдейства за установяването на координационно звено към институцията с цел да работим заедно и да се стремим към създаването на качествени образователни продукти и услуги в подкрепа на образованието на глухите деца и младежи. Успехът ще дойде, когато започваме да казваме нещата такива, каквито са, а именно, че сме в самото начало и ни чака къртовски труд за много години напред. Все още се напасваме, но знаем, че ще успеем.
А кое е най–голямото предизвикателство?
Най- голямото предизвикателство за мен лично е, че се предоверявам. Вярвам, че има много повече добри хора и професионалисти и че нещата ще се случат по- бързо. Истината е, че не е точно така, особено в областта на глухите хора – мисля, че това е голям проблем и в други сфери на социалните дейности в България. Време е да се инвестират усилия в образование в подкрепа на този тип дейност, които реално да водят до пълноценно включване и многообразие в българското общество. Например, трябва да спрем да се самозалъгваме, че устойчиви социални услуги за глухи може да има без самите глухи хора. Напротив, това няма как да стане. Време е да овластяваме, а не да обгрижваме. Глухите хора трябва да водят в правенето на услуги. И затова има много ефективни начини. Преди това обаче, трябва да променим отношението си към хората, които са част от глухата общност. Както и глухите трябва да имат повече доверие към чуващите. Тоест, да излязат на светло и да не стоят изолирани. Защото изолацията продължава да съществува. Това ще се промени, когато жестовият език бъде признат и влезе в системата на българското образование. И това е само едно от нещата. Време е да умеем да си партнираме с тези, които споделят ценностната система на пълноценното включване за всеки.
Какво е посланието на „Заслушай се“?
Нашето послание е „Промяната идва от нас“. Ние изрично сме против единствено и само подпомагащата политика към хората с увреждания като цяло. На това сме свидетел. Смятаме, че глухите хора могат да бъдат пълноценни и равнопоставени граждани. Промяната, зависейки от нас, означава, че трябва да влезем в ролята на партньори на институциите и на всякакви други организации, които искат да постигнат равнопоставен живот за глухите хора. Въпреки че имаме нов закон за хората с увреждания, за личната помощ и за социалните услуги, все още има какво да се промени. За съжаление, все още имаме политики, които водят до заучена безпомощност сред глухите хора. Визирам последните промени в ТЕЛК, които всъщност не са никакви промени, а затвърждаване на статуквото на подпомагането.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили сега?
Българският жестов език да стане толкова език, колкото е всеки един чужд. Тоест, хората да имат избор да го учат. Ако жестовият език е свободно избираем предмет в масовото образование, все повече деца и младежи ще се докоснат до културата на глухите хора. И това ги учи на съпричастност и приемане. Вярвам, че можем и трябва да имаме глухи преподаватели по жестов език навсякъде в големите градове. И е време да имаме специалност „Жестов език и науки за глухите хора“ поне в едно висше учебно заведение в България. Освен това, мечта ми е да имаме пълноценна достъпност за глухите деца и младежи в училище, университет и социалния живот. Да имаме достатъчно качествени жестови преводачи, преобразуване на говор в текст и субтитри в реално време. Още сме много в началото, но вече малко по малко се случва, но затова трябва да има здрава общност на активни глухи хора, които умеят да дават всичко от себе си това да се случи. И да го повярват. Да инвестирам в младите хора в глухата общност да повярват в себе си. Вярвам, че можем да имаме истински нахъсани съмишленици сред преподаватели и родители, които също да повярват от своя страна, че глухите, които са част от техните семейства или класове, могат всичко, просто не чуват. И, разбира се, не на последно място, знаем, че технологиите са полезни и улесняат, но ако ние, хората, не направим каквото е нужно, то и технологиите няма как да бъдат от полза.
