Г-жо Кроули, разкажете за работата си.
– Международен консултант съм по правата на детето. Работя по проекти на Съвета на Европа. В България съм по поръчка на Съвета на Европа, за да подкрепя вас, Италия и Латвия да направите преглед на практиките, свързани с участието на децата, както и правото на детето да бъде изслушвано при вземане на решения, свързани с него.
Работила съм по разработването на препоръка на Съвета на Европа, която призовава държавите членки, включително България и Обединеното кралство, да въведат законодателство и да се създадат възможности децата да работят заедно, да се събират, за да изразяват своите възгледи и становища. Както и за възможности държавните и отговорните органи да изслушват и да вземат предвид възгледите и опита на всички деца от найтразлични прослойки, не само от най-привилегированите, но и децата с увреждания, от различните етнически общности и живеещите в отдалечени райони. Във всяка държава търсим това, което може да подобрим.
Къде е България по отношение правата на детето?
– Фактът, че провеждаме семинара в София, показва, че България ясно заявява своята ангажираност по правата на детето. Бях тук миналата година на голямата конференция на Съвета на Европа. Тогава се постави началото на стратегията за правата на детето. Помня колко много високопоставени политици се изказваха за правата на детето. Присъстваха млади хора и деца. Струва ми се, че както конференцията, така и стратегията ще останат известни под името Софийската конференция и Софийската стратегия.
Едно е говоренето по конференции, друго е ставащото в страната.
– Определено. Освен да говорим на конференции, да приемаме законодателство, да правим политики, от държавата се изисква да говори с децата, с неправителствените организации и да установява какво се случва на място. Ако ми зададете въпроса догодина, ще ви кажа какво се случва.
Какви съвети ще дадете?
– Правото детето да бъде изслушвано е всеобхватно. Не се отнася само до това дали иска да играе, или не, свързано е и с това да се строят къщи, пътища, важно е наблизо да има болници, свързано е с начина, по който се осъществява демокрацията.
Кое е най-невероятното, което сте чули от деца?
– Понякога са мънички неща. По образование съм социален работник. Децата искат да имат безопасни пространства за игра, да бъдат заедно с други деца, без мръсотия и спринцовки от наркотици, а и без да им се бъркат възрастните.
В България зачестиха случаите на агресия в училище, какво трябва да се направи?
– Важно е как децата се отглеждат вкъщи. Има училища, където децата се научават как да решават конфликти по възстановителен начин. Пример трябва да дадат възрастните – без насилие, с правене на компромиси. Училищата трябва да следват политика на нулева толерантност към агресията, но и да осигуряват места, където конфликтът между децата да се разрешава.
Източник: в. 24 Часа
Снимка: freeimages.com